ЗА АВТОРА
Роден в слънчев пролетен ден, лето Господне хиляда деветстотин осемдесет и шесто, рано сутрин 7 без 15 в деня 18 май. Мъчителното раждане деформира формата на черепа му. Труден пубертет и постоянни дразги със семейството му, оставят в него комплекси от различно естество. В книгите това се проявява като в повечето случаи всички герои измират. Ранното му полово съзряване, но липсата на жени склонни да му се отдадат обяснява факта, че главните герои биват насилвани многократно в различните отверстия. По-голямата част от живота си прекарва в изолация, заради ниските му социални умения. Това пък обяснява, че в книгите има единствен герой. Поради тежка параноя, никога не присъства на ревютата на книгите си. А поради тежка простотия никой никога не ги чете.
КОНТАКТИ
Ако искаш да бъдеш герой от негова бъдеща книга, моля потърсете го на имейл адрес
съкмайболс ет абеве дот беге
УВОД
Мина доста време, откакто за последно оставих жълта диря в снежната белота на интернета. Но ето че този блог отново се вдига на крака и скоро ще може да направи челна стойка. Или да те препикае. Важно е да спомена, че твърдо оставам зад идеите си, тук да не се споменева нищо полезно. Това беше относно ъпдейта. Сега напред към:
ПЪРВА ГЛАВА
Беше му трудно да събере мислите си, защото се опитваше да пише за себе си в 3то лице. Ако можеше да се каже, че някой художествен похват го възбужда, то да пишеш за себе си в 3то лице със сигурност не беше такъв. Мразеше го повече отколкото Борис ножа обичаше ножа си. Скапаната му клавиатура не му помагаше. Въобще можеш да си представиш. Всяко едно черно и отвратително нещо от света ти се беше изсипало на главата му като нажежен катран. И въпреки това той трябваше да завърши книгата си. Мислите му скачаха като маймуна от клон на клон и упорито отказваха да се подчинят на каквато и да е логическа подредба - пръдня в ураган, 3D принтер в пустиня, малка част глупостите които очевидно не ставаха за последно изречение. Та те не ставаха дори и за изречение камо ли за последно. Всяка секунда която отделяше на това, някъде умираше фея. При всяка мисъл, студена капка пот се стичаше по челото му. В лелгото му го чакаше кадифена възлгавница и проядено от молци родопско одеало. Факта, че не беше спал от 20тина часа определено накланяше везните към уюта на топлите завивки. Накрая въображението му експлодира в сладък екстаз и гениалната мисъл която му хрумна озари съзнанието му. Тръпнеше да я напише и да положи глава на мекото кадифе. Последното изречение овенча хилядите безсънни нощи прекарани в писане. Той я изнасили и тя умря.
ЕПИЛОГ
Мисля, че отново успях да окалям малкото си бяло островче в интернет. Щото, разбираш ли, за да можеш да оцениш хубавите неща трябва да има и лайна. Не е нужно да са колкото в Дзифт и половин лайновоз е достатъчно.
