Curiosity

- Нали си писател? - подхвърли иронично професор Джавахарлал към Инка.
- Е? - обърна се Инка и без да иска изсипа мастилницата върху белия ръкав, на престилката на професора.
- Трябва да напишеш история за случилото се, не го ли проумяваш? - каза професорът, безцеремонно изтръсквайки остатъците от мастило по ръкава си, върху ръкописите на Инка.
- За какъв по дяволите се мислиш?! Влизаш в кабината ми без дори да почукаш, влачиш кървавия труп на жена си, съсипваш ми ръкописите и искаш да напиша история за това? Отивам за парцал, за да изчистя дирята, която остави за спомен от неочакваната си визитация и се надявам за твое добро да си си тръгнал преди да се върна. И между другото, безплатен съвет - носи жена си на рамо, не я дърпай за и без това рехавата и коса - отвратително е.
- Инка почакай - професорът беше снижил тона си - Извинявай, че преди малко нахълтах така. Ти си единствения средно интелигентен човек в радиус от 10 левги. Трябваше да споделя това убийство с някой.
- Искаш ли чай? - попита Инка и ведра усмивка се разля по лицето му - Нея я остави където си е.
- С удоволствие - отвърна Джавахарлал, остави небрежно главата на жена си да се строполи на пода и се настани в близкото кресло.




Професорът извади лулата си, натъпка я прилежно, но точно преди да я запали овчарката на Инка нападна настървено жена му. Ръцете му не потрепнаха и той продължи съсредоточено да припалва лулата си. Кучето все по-настървено глозгаше още топлото месо, на жената, когато Инка влезе с двете чаши горещ чай. При гледката Инка се препъна, падна на земята, едната от чашите заля лицето му и той повърна. Джавахарлал за момент се поколеба, чудеше се дали да не си сипе чаша уиски или все пак му се пиеше чай. В този момент кучето откъсна ръката на покойната му съпруга и изнесе новата си играчка на двора. Професорът реши, че все пак чаша уиски, би подхождала по-добре на така създалата се ситуация. Една чаша отлежало уиски, е нещото от което се нуждая - мислеше си професорът, точно когато ръката на Инка се вкопчи в крака му. Писателят повали, професорът на земята и започна да го рита в бъбреците. Кожата върху прясно изгореното му лице, се беше опънала и почервеняла и не можеше да се каже дали беше така червен от гнева, който очевидно извираше в него. Инка нямаше намерение да спира скоро. Когато за пръв път изрита Джавахарлал в главата писателелят още не подозираше на какво е способен.

Инка излезе и остави професорът да лежи в несвяст на пода до трупа на жена си. Когато се върна, той носеше чайник и ръката на жената. Инка обърна професорът да лежи по гръб и заля лицето му с горещата вода от чайника. Професорът подскочи от адската болка, а Инка го посрещна с ръката на жена му. Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън. Професорът отново се просна, а Инка продължи да го блъска с ръката. Плачеше и го налагаше.

Frenzy-то спря когато престилката на професорът, стана изцяло червена. Инка се свлече на земята. Имаше два трупа на пода си, и можеше да плува в кръвния басейн образувал се под Джавахарлал. Обезобразен и ридаещ писателят седеше между двата трупа и се чудеше как ли е умряла жената. Любопитството щеше да го придружава в дните до края на живота му остатъкът от който сигурно щеше да прекара в затвора.

Christmas Blog

ОЧАКВАЙТЕ* СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ БРАУЗЪР:

ПО-ЦИНИЧЕН ОТ ВСЯКОГА

ПО-ОТВРАТИТЕЛЕН ОТ НОВИЯ JAMES BOND

НОВОГОДИШНИЯТ ПОСТ В NEARLYCHUCKNORRIS.BLOGSPOT.COM

*Вход само с покани.

Коледа настъпва и този блог не може да остане безразличен към това. Не може току така да бъде подминат този така чакан от децата празник - пълен с настроение, подаръци, усмивки, убити дървета, никому ненужни рошави гирлянди, китайски лампички, сърми и чушки пълни с боб. Последното е наистина най-важната част от Коледата. След като постният пир, приключи, той остава спомена за Бъдни Вечер жив в теб и останалите три дни от Коледата. Може би за това се празнува и три дни кой знае. Може би именно това е Коледният дух. Не спирайте да четете постът продължава вегнага след рекламата:

ОЧАКВАЙТЕ* СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ БРАУЗЪР:

ПО-ЦИНИЧЕН ОТ ВСЯКОГА

ПО-ОТВРАТИТЕЛЕН ОТ НОВИЯ JAMES BOND

НОВОГОДИШНИЯТ ПОСТ В NEARLYCHUCKNORRIS.BLOGSPOT.COM

*Вход само с покани.

Дядо Коледа ако четеш това искам да ти кажа че:

1. си нямаш друга работа - децата в Сомалия ще останат без подаръци. пак.
   
2. мама и татко са ме излъгали че не съществуваш
3. дядо мраз е комунистическа инсинуация
4. преебал съм се като съм купил подаръци
   
5. бях послушен и добър през изминалата година и:

• искам истински лично мой towelie towel
• нов компютър
• един каунтър за блога, който не отчита посещенията от мойто IP
• да знам, че няма да има много работа каунтър-а
  

Дядо Ханука, ако четеш това:

1. значи си прочел и посланието ми към Дядо Коледа
2. то важи и за теб
3. ТИ СЪЩЕСТВУВАШ ?!
4. ти съществуваш :)
5. еврейски дядо коледа, ехаа нека им е лошо а

Но да се върнем към вечерята. Докато хапваш бобената яхния, и тайничко тръпнеш какво ли ти е взела баба ти (може би, просто може би тази година не са чорапи) по Канала дават библейски филм (отново). Пускаш го между ушите си хапваш един орех, за здраве разбира се и докато се обърнеш Патриарх Максим е обиколил три пъти Александър Невски размахвайки икони, кръстове, и кандилници пълни с омайни газове. Именно газовете почват да напират и в теб, пръдваш, взимаш си новите чорапи от баба си и тръгваш. Зачеркваш още един хикс в календара и се отдаваш на заслужена почивка. И не забравяй да поддържаш Коледния дух жив.

Merry f*cking Christmas

Smoking blog or Blogging smoke

Здравейте, кукички и кукита. Здравей и на теб четецо на блогове. Днес може би не е 1ви юни, но това не пречи блога да започва като милион и едно желания. За съжаление не можах да набавя кака ви Лара на живо, за това трябва да се задоволите с това:



Момент, момент... Какво става тук? Дори за невъоръжено око, това не е кака Лара. Колко и какво ли трябва да попушим, за да може горното да се трансформира в кака Лара? Но не това е въпросът, а къде да го изпушим? Пред сградата на МВР? Да направим смешен протест пушейки блог пред МВР.

Я този блог беше социално ориентиран. Вместо да се разкарваме до МВР, можем мълчаливо да пушнем вкъщи. Или просто да цъкнем върху снимката.

Snow white

ЗА АВТОРА

Роден в слънчев пролетен ден, лето Господне хиляда деветстотин осемдесет и шесто, рано сутрин 7 без 15 в деня 18 май. Мъчителното раждане деформира формата на черепа му. Труден пубертет и постоянни дразги със семейството му, оставят в него комплекси от различно естество. В книгите това се проявява като в повечето случаи всички герои измират. Ранното му полово съзряване, но липсата на жени склонни да му се отдадат обяснява факта, че главните герои биват насилвани многократно в различните отверстия. По-голямата част от живота си прекарва в изолация, заради ниските му социални умения. Това пък обяснява, че в книгите има единствен герой. Поради тежка параноя, никога не присъства на ревютата на книгите си. А поради тежка простотия никой никога не ги чете.

КОНТАКТИ

Ако искаш да бъдеш герой от негова бъдеща книга, моля потърсете го на имейл адрес

съкмайболс ет абеве дот беге

УВОД

Мина доста време, откакто за последно оставих жълта диря в снежната белота на интернета. Но ето че този блог отново се вдига на крака и скоро ще може да направи челна стойка. Или да те препикае. Важно е да спомена, че твърдо оставам зад идеите си, тук да не се споменева нищо полезно. Това беше относно ъпдейта. Сега напред към:

ПЪРВА ГЛАВА

Беше му трудно да събере мислите си, защото се опитваше да пише за себе си в 3то лице. Ако можеше да се каже, че някой художествен похват го възбужда, то да пишеш за себе си в 3то лице със сигурност не беше такъв. Мразеше го повече отколкото Борис ножа обичаше ножа си. Скапаната му клавиатура не му помагаше. Въобще можеш да си представиш. Всяко едно черно и отвратително нещо от света ти се беше изсипало на главата му като нажежен катран. И въпреки това той трябваше да завърши книгата си. Мислите му скачаха като маймуна от клон на клон и упорито отказваха да се подчинят на каквато и да е логическа подредба - пръдня в ураган, 3D принтер в пустиня, малка част глупостите които очевидно не ставаха за последно изречение. Та те не ставаха дори и за изречение камо ли за последно. Всяка секунда която отделяше на това, някъде умираше фея. При всяка мисъл, студена капка пот се стичаше по челото му. В лелгото му го чакаше кадифена възлгавница и проядено от молци родопско одеало. Факта, че не беше спал от 20тина часа определено накланяше везните към уюта на топлите завивки. Накрая въображението му експлодира в сладък екстаз и гениалната мисъл която му хрумна озари съзнанието му. Тръпнеше да я напише и да положи глава на мекото кадифе. Последното изречение овенча хилядите безсънни нощи прекарани в писане. Той я изнасили и тя умря.

ЕПИЛОГ

Мисля, че отново успях да окалям малкото си бяло островче в интернет. Щото, разбираш ли, за да можеш да оцениш хубавите неща трябва да има и лайна. Не е нужно да са колкото в Дзифт и половин лайновоз е достатъчно.

Last digit of PI

Това е поредният блог, който кръщавам преди изобщо да знам за какво ще става въпрос в него. Ако ти имаш блог и мозък можеш да последваш светлият ми пример, ще направиш добро на себе си и на света, който според някои е плосък. Според други източници аналните топчета водят до лицеви изкривявания. Дали си заслужава да споменавам, че те са сферични? Ето едно прекрасно място, където се намесва и константата от заглавието. Интересно е наистина, как нещо толкова абстрактно като PI, може да накара лицето ти да се изкриви напълно физически. Дали ти пука за последната цифра в този момент?

Outside the Box

Това беше просто един от онези моменти, в които времето спонтанно спира и както всички останали пъти това продължи цяла вечност. Безкрайна тягостност витаеше между замръзналите молекули на въздуха. Движение обезпокои застоя и от кутията се изсипа човек. Странно как той можеше да ходи, като че ли беше извън времето, а и не проявяваше интерес към замръзналите "последни" слънчеви лъчи, които се подаваха през надвисналия облак. Той се затича със скорост безкрайно по-голяма от скоростта на светлината в този момент и скоро изчезна далеч зад кутията.

"Ако около всяка кутия имаше кутия, то как по-дяволите щях да си отворям подаръка за рождения ден? Следователно, съществува кутия около която няма кутия. Мисли извън кутията...", мислеше си той като не осъзнаваше, че мислите му никога няма да излязат извън черепната му кутия. Продължи да тича, ден и нощ и нощ и нощ. Когато капна от умора, седна и се наслади на самотата в безкрайността. Дори той не беше такъв оптимист да вярва, че ще бъде сам още ДЪЛГО. Беше въпрос на ВРЕМЕ стражите, да излязат, да го върнат и да го линчуват за дето е излязъл.

Температурата беше като за бебе, вятър нямаше, но той не се чувстваше комфортно с мисълта, че кръвта му ще се разлее след броени ЧАСОВЕ. Седеше на тревата, която не се беше деформирала както обикновено би направила, а стоеше точно както стоеше когато времето спря. Дали стражите щяха да са тук този път? Знаеше, че не трябва да си го помисля. В далечината видя черна точка, която приближаваше. Дежавю. Това се беше случвало толкова много пъти, че знаеше следващия си ход без да му се налага да мисли. Изправи се и почна да тича, с пълна сила към подаващия се ръб. Две крачки, един скок и се захвана. Ако имаше време щяхме да измерим побутването на капака в секунди. Той излезе от кутията. А времето отново спря.

Michael Mindcrime is gay

Когато тъмната страна побеждава силата, това не винаги означава, че Оби Уан се е насрал.

Това полу-хайко--полу-алелемайко посвещавам на Интел. След последните научни прояви беше крайно време за малко поезия. За да бъда изключително непредсказуем, завъртам руля на 90 градуса, за да се впуснем в дълбините на... Момент имаме C3PO зад борда. Какво правим? Ще направим интерактивен блог. Ако искаш C3PO да оцелее, хвърляш спасителният пояс на 1., ако ли не завъртаме руля и с попътен вятър отплаваме към 2., а ако искаш да спреш да четеш отиди на 3.

1. Хвърляш спасителният пояс и заедно с другите двама, които четат в момента издърпвате жълтата тенекия на борда на блога. Моля не се бийте кой ще прави изкуственото дишане, това все пак е робот. След като половин час лъскате палубата, опъвате платната и почиствате топа на блога, секунди преди C3PO да отвори очи вълна преобръща блога, и издавя и четиримата. Години след това извънземни ще намерят скелетите ви и ще ги използват за направата на революционен клавирен музикален интрумент - ребра дрънчат върху ръждясала тенекия. Но няма да са твоите ребра, защото те се счупиха при обръщането на блога.
   
2. Заебаваш скапания робот и без това всички знаем, че е гей. Дори не се обръщаш, когато той крещи нещо зад гърба ти. Мразиш Стар Уорс, мразиш Лукас Артс, мразиш и тоя скапан педераст C3PO. Поглеждаш смело напред и виждаш торпедото, което се е засилило към блога. Може би за това е скочил горкият робот. Но тъй като заслепен от злобата си, реши да оставиш тенекето да се гърчи зад борда, ще съжаляваш че не си Оби Уан. Не стига, че ще умреш, ще умреш насран.
3. Спираш да четеш и напускаш блога скачайки при C3PO. И без това този блог е малоумен и скучен както всичко друго в света ти. А автора му е изключително прост. Как може такава безсрамщина и ниска култура. Как може такъв комплексар да ти пише некви неща на тебе. Ако ти падне на нищо няма да го направиш. Ай сиктир. "Ти нямаше ли да спираш да четеш бе, уръфка?" - попита C3PO, потърквайки железните си гащи.
   

Zeno Revisited

Да се върнем към ситуацията с пикаещият кон на Пржевалски. Нека A е момента в който първият импулс на болка се отронва от сетивен нерв намиращ се в уретрата на коня и нека B е момента в който, обработеният от мозъка на коня импулс се връща там откъдето е дошъл, а коня започва да осъзнава че нещо не е наред. Ако l, е дължината на нерва, да разгледаме моментите когато импулса се е запътил към мозъка на коня и се намира в следните позиции - A+l/2, A+l/2+l/4, A+l/2+l/4+l/8,... и т.н. Ако можехме да спрем времето и да видим импулса във всяко едно от тези положения, той никога нямаше да стигне до B и Пржевалски нямаше да бъде брутално изритан от коня си секунди по-късно, защото коня нямаше да разбере, че нещо става в уретрата му. И това ако не е прозрение. Нещо не е наред, освен уретрата на коня. Дали времето е непрекъснато, или спира да тече в разни интервали, през които се случват неведуми неща? И ако е така, как по-дяволите да не задам въпросът ако времето спира, за колко време спира то? :) Чък Норис знае със сигурност, но ще се осмелиш да попиташ?

2 pain or not 2 pain

Всеки ден се случваше едно и също. И всеки път се случваше с него. Този път обаче беше различен. Той го осъзна секунди преди струйката да докосне близкия храст, който опикаваше. Усети бръснарските ножчета, които раздираха уретрата му на малки парчета. Когатo пикае човек, очаква всичко друго, но не и това. А когато пикае кон на Пржвалски, той със сигурност не очаква Пржевалски да бъде зад него по време на първите вълни на болката. В точно един сюблимен момент, Пржвалски и конят му изпитваха абсолютно еднакво количество болка, макар Пржевалски на пръв поглед феерично да се рееше из въздуха. Не, не сереше, а се рееше и да, може би се е посрал.

Hardon Collider

Хадрон колайдъра се скапа. Не че се скапа днеска, но се скапа. Дали Ню Йорк Таймс, може да измисли решение за това - може би малко виагра? Сега ще трябва да преживея още една година в неведение... Хей това е моят емо-блог. Масово самоубийство в 13:13 утре? Можем да си прережем вените в точния час. Но как по-дяволите да синхронизираме часовниците? А някой може да няма вана... Не, може би все пак не е добра идея. Можем да подпалим катедрала пълна с пластичен експлозив. Звучи cool-сатанинско, непредсказуемо и е точно по повода. Религията е тъпкала физиката, а сега ние ще натъпчем катедралата с пластичен експлозив. Ако някой все още е за рязане на вените може да го направи пред катедралата. Или в катедралата. Или дори сега, прережи си скапаните вени и остави другите да четат. Можем да потърсим Хигса в запалената катедрала. Какво по-добро място за Божията частица от взривяваща се катедрала? Едно модерно изкувство, един порядъчно голям взрив...

Blog звучи като frot

Добър вечер четецо на блогове. Аз обичам да маам чайки. Предполагам, че ти също го обичаш, освен ако по някаква случайност не си жена, но тогава предполагам, че обичаш да мааш чайки, на хора които от своя страна обичат да си ги маат сами. Въобще кръговратът на чайките е съизмерим с кръговрата на сезоните. Да и на мен ми се доходи на море, но това не прави теб, ти който четеш моят блог по-малко алтав (out of... brains, гугълни го ако не ми верваш). В моя блог никога няма да прочетеш нещо полезно, нито ще намериш нещо забавно. Той е посветен на това, което обикновено хората оставят само за себе си, на тъмното кьоше в подсъзнанието ти - комплексарщината. И въпреки факта, че всеки път който ти помислиш нещо, се сблъскваш с този невероятен феномен, това ни най-малко не ме интересува.

Всеки от няколкото пъти, когато ми се е случвало да чета нечий блог, ме е полазвало едно и също чувство - все едно гледам как някой лъска бастуна (жули пържолата (за да не се обидят дамите, които четат)) си точно срещу лицето ми и дори въпреки, че осъзнавам това аз продължавам да чета. Защо? Защо по-дяволите продължавам, очевидно горкият човек няма на кой да предаде житейския си опит и остроумие, но защо трябва да бъда попивателна хартия? Явно не е моногамен, мисля си и продъжавам да попивам блога, въпреки че знам, че той мастурбира докaто го правя. И така докaто не стигна последната точка в последното изречение, тогава знам че трябва да се почистя тъй като пишещият блогът току що е свършил върху мен. Блог... как звучи само, почти като фрот, почти като дума която бих проверил в уикипедия, но не ми стига ентусиазъм.

Надявам се не, се подмиваш само с вода след като прочете "ентусиазъм.". Всъщност не бях прав, явно от моят блог може да се научи нещо полезно. Как се чисти петно от сперма? Сблъсквал ли си се някога с този проблем... Укорителните погледи на бабите в трамвая? Погнусата на майка ти след като си дал чаршафа си за пране? Подигравки от съучениците ти, че кръвта на суичъра ти - "кръв и сперма" на Металика бледнее? Гаджето ти те къса само защото имаш разлят айрян (айран е дублетна форма, и е турска ;)) под декултето на предизвикателният си потник? Вече можеш да промениш това, като добавиш малко сол към хладката вода преди да замиеш криминалното петно. И уве-то не го лови. Забравих да ти кажа, че не съм добър с пълния член, което не значи че не съм добър с празния член, но и не значи, че не ми е добре. А сега приготви солта от килера.