Christmas Hate

Бъдни вечер.

Днес е деня, в който никой не излиза. Днес е вечерта, в която blogspot, wordpress, twitter, facebook се препълват с човешки излияния, писма до дядо Коледа и не на последно място прозренията на интелигенти от средната класа, заклеймяващи празника с аргумента, че той съществува, за да може да движи камиончетата на кока кола.

Спрете!

Знаем, че живота ви смърди, дядо Коледа не съществува, а празника по една или друга причина се празнува от 2000 години насам... Знаем също, че оплакванията не помагат, а натоварват околните. Вие не искате да слушате брътвежи, нали? Първата стъпка да ги спрете е да престанете да тровите интернет с творчеството си.

Помнете...

Вие не сте оригинални. Бездарните ви напъни да изпъкнете на посредствения фон около вас в крайна сметка завършват в Искъра. Освен ако не сте професор от Princeton, свиквайте да живеете с мисълта, че всеки път когато си помислите нещо, има голяма вероятност някой друг да си го е помислял преди вас... (същото разбира се важи с пълна сила за тази мисъл). Моля, не допринасяйте за хаоса около нас като публикувате мизерните си прозрения.

Знайте.

Никой не се интересува от вашето съществуване. Да тъжно е, но е факт. Точка.

Мислете.

Внимателно обмисляйте всеки свой ход. Когато обстоятелствата ви възпрепядстват да го направите, импровизирайте. Само в краен случай. Всеки ваш провал се отразява негативно на околните. Мислете за мислите си като за тиха пръдня, разнасяща се в стая. Другите се чудят откъде им е дошло. Вие се чувствате виновни.

Хапнете.

Тази вечер хапнете добре. И си пожелайте нещо. Спазвайте горните съвети, току виж пожеланията за щастлива, плодородна, доходоносна нова година се сбъднат. Дано дано, ама надали.

Блогът продължава с неоригинални, добре-обмислени късмети за баница:

"Хапни си парченце, две, но знай че ще ти се присере."

"Някой хапва баница. А някой кара колело. А някой кара коооолееелооо."

"Предупреждение: Ако все още не си счупил зъба си, да знаеш че в това парче има камък. Да нарочно. Мама."

"Някой хапва баница. А някой празнува Ханука."

"Изпих ракията. Повърнах в тестото. Да си припомня да го изхвърля утре. Сега ще дремна. Чичо."

"Някой хапва баница. Сигорни Уивър."

"Здраве. Берекет. Е такива неща."

"Биографията на Тодор Живков for dummies. Бляяяя."

"Печалба от бързи пари. Печалбата ще бъде за БТВ."

"За да прочетеш късмета си прати sms на кратък номер 1888."

"Ще имаш don't like бутон във facebook. Йеааах. Баба."

In Retrospect

Ноември е. Дърветата прогресивно оплешивяват. Идват кратките дни и дългите нощи, през които ни обземат мрачни мисли. Идва решителният момент, в който е време да потънем в смирено самосъжаление. Време е за равносметка.

Някъде прочетох че живота на един средно статистически блог е около пет години. Моят е на изкуствено дишане от една и не се оплаква. Хей, всъщност блогът неусетно е навършил година. Толкова неусетно, че дори авторът му го пропусна.

Ами какво ни остава освен да изпеем щастливо птиче дей жигада так так. И момеент преди да се нахвърлите на аперетивите, нека тортата влезе сега. Та да да дъъъъм



Е какво пък. И без това не съм подготвил свинските котлети, този рожден ден беше изненада дори за мен, можем да транжираме нея. Ако някой обича алангле, моля да заповяда.

А през това време за забавление на останалите които могат да почакат и поради творческа криза на автора, нека видим някои от хубавите ни мигове заедно от изминалата година.



Срещнахме се с министъра на културата и присъствахме на пиеса на известният баснописец Жан дьо Ла Кретен. Попушихме мълчаливо заедно с полицаите. Пресметнахме вероятността поне една отчаяна съпруга да е в мензис - колко беше числото по-дяволите звучи като ценна информация. Уважаваният репортер, Мартин Карбовски се рови къде ли не, за да отразява всички най-нови и хитови новини специално за нас. Играхме книги игри, готвихме и беседвахме за големия адронен колайдър. Определено сме правили наистина стойоностни неща и няма за какво да съжаляваме! А за финал ето и отбрани цитати:

"- В началото беше ascii порното."

"Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън."

"Когато тъмната страна побеждава силата, това не винаги означава, че Оби Уан се е насрал."

"Религията е тъпкала физиката, а сега ние ще натъпчем катедралата с пластичен експлозив."

"Вълчо излиза от тоалетната запъхтян и се забърсва със Зайо, който повръща."

"На кой е притрябвало да се свързва с МИР, когато под радиостанцията има ДЖЕЛИБООООООН."

Да почетем и починалите в многобройните ни преживявания:

Писателя Джавахарлал и жена му... Димитричка. в Curiosity

Пржевалски. в 2 pain or not 2 pain

Блогописеца. в Imagination

Блогописеца. Отново. този път в Interview with the Вежди: The Вежди Chronicles

Българската инжeнерна мисъл. в Eiffel Tower

Срамът на блогописеца. в Last digit of Pi

Този пост не беше cool. Той просто беше стилен.

Interview with the Вежди: The Вежди Chronicles

Поредния месец без пост се изтъркаля като бабината питка покрай лакомите ви за информация погледи. Уви бях затворен в дядовата ръкавичка и тъй като знам, че ще е изключително натоварващо да разкажа всичките си преживявания там, не мисля да опитвам.

Не, това горе не прилича на подобаващо начало за дългоочакваното ми завръщане. Във вторият дубъл ще пробвам нещо в стил Екзюпери...


рис. 1

Здравейте блогочетци. Каквото и да представлява горното "изображение"(рис. 1) е доста малко вероятно авторът му да е имал предвид слон нахвърлил се над анаконда, а още по-малко вероятно е да имал предвид анаконда погълнала слон. Тъй като доста от вас биха се съгласили, че е по-добре лаици като мен, за които хвърляне в копривата представлява далеч по-приятно и по-смислено изживяване от оценяване на модерното изкуство и култура, съм поканил специално за вас, един гост с дълбоки познания в тази насока.


_______________________
(          Здравейте,             )
(            блогочетци            )
-------------------------------
О
o


ръб. 1

Здравейте г-н Рашидов. Бихте ли споделили компетентното си мнение относно горната композиция?

Вежди Рашидов: На така зададедният от Вас въпрос, е трудно меко казано, да се даде еднозначен отговор. Композицията е изградена с помощта на силно затихващи на моменти дисонансни техники, градацията на детайлите е изградена с плавно, но същевременно абразивно втриване. Очевидна е естетизацията на автора в алегоричният символ на камбата в центъра на това блестящо произведение на изкуството. Въпреки това, държа да отбележа че аз съм скулптор, а не художник и интерпретацията ми може би не е съвсем консистентна с въжделенията които многоуважаваният автор се е опитал да втълпи.

Г-н Рашидов, Вежди, Вие наистина не знаете какво означават термините, които използвахте толкова неуместно преди малко, нали?

Вежди Рашидов: Аз такова, следващият въпрос. Този остава извън протокола, да се разберем. Иначе не давам право да се публикува интервюто! Ще ти откършим един, момченце. Не ми се смей, че те юснем както ме гледаш е така.

Споменахте символа на камбата, какво мислите че олицетворява той?

Вежди Рашидов: Несъмнено, камбата играе централна роля в цялата творба и съответно неслучайно е поставена именно в близост до центъра на платното. Мисля че тя олицетворява българщината, всичко това което което не е чуждо на всеки бълграрин...

Извинете че Ви прекъсвам, имате предвид брането на пипер ли?

Вежди Рашидов: Ха-ха-ха. Не разбира се, напротив имах предвид агрокултурната привързаност на българина и природната му склонност да се отъждествява със селскостопански дейности.

Ахаа. Т.е. все пак имахте предвид брането на пипер, доколкото Ви разбирам?

Вежди Рашидов: Е ся стана страшно и полицая дето пребих не виде толко бой...

Добре, добре, позволете да перефразирам. Имах предвид, Вие като министър на културата г-н Рашидов какво по-дяволите мислите че правите приберете ятагааааа...

рис. 2

   ______________________
(       Възразстните хора      )
(      са наистина много        )
(              чудновати.           )
   -------------------------------
                                         О
                                                о

The Iconoclasts are Proliferating

Здравейте блого-четци,

Днес реших да впрегнем въображението си и да се напънем. Така че не се озъртайте, а режете дупка в стола си и слагайте гърнетата отдолу, защото ще се дриска в ефир. И така откъде този ентусиазъм по никое време? Още не е преполовил август, а аз ви юркам да се напъвате. Причината се корени в това, че отново пропуснах месец без да ви зарадвам с порция несвързани изречения, неправилна пунктуация и изключително погрешна представа за пълнияТ член.

И така 3.. 2.. 1..

Тук е момента да подемем социално-значима тема и да спасим света, но мисля, че сме се наслушали на значими теми, а света е спасяван стотици пъти от различни хора, макар че в нито един от случаите не е имало от какво. За това днешният пост е посветен на незначимото, на всичко, от което никой никога не се е интересувал и живот и здраве няма и да се, този пост е посветен на мен и теб. О, майче се трогнах. От днес нататък денят ми ще започва с препечена филийка и нескрита гордост, че някъде из интернета има малко хвалебствийце за мен. Мога да кажа нескромно, че вече се чувствам по-добър човек, като знам, че си имам послание специално за мен. Също така мисля, че ако успея да напиша още едно изречение, в което темата на поста не става ясна, ще е своеобразен рекорд. Ето че успях!

Но къде са репортерите и редакторите от книгата на Гинес? Къде са 15-те ми минути слава? Отново останах незабелязан, а това подсили чувството ми за малоценност. Сега мога да се отдам на тихо самосъжаление, което всъщност не е толкова лошо. Даже е перфектно, при всички случаи е по-добре от кисело грозде, например. Освен това излиза, че във всяка житейска ситуация ще съм на кяр - или ще стана известен или ще се самосъжалявам. Но ето, за да не излезе че поста егоистично ти натрапва моят свят от съседният храст се подава кой? - Мартин Карбовски! и насочва микрофона си към теб.

Сега, да не се панираш. Ти ще си звезда. Или ако, не звезда ще си поне малко светилце. Добре светулчица, устройва ли те? Не? Сега обаче нямаме време да обсъждаме това, защото крадем от ценното време на Репортерът, а както видя любопитството, което извира от него не може да бъде спряно. След като секси гримьорката ти слага грим, за да не заслепиш със сиянието на мазната си кожа зрителите, точно в момента в който Мартин се засилва към теб с нетърпение да зададе въпросите си, той се препъва злополучно в оператора и чупи обектива на камерата. Интервюто ти отпадна. Чувстваш ли се ощетен? Явно днес просто не ни е ден.

Остава ни утехата, че си имаме текст посветен на нас. На всички нас, които се чувстваме различни, различни както всички останали.

Jan deu La Cretin

I Акт

I Сцена

В горският клозет връхлита Кумчо Вълчо. Чуват се вой и непристойни звуци. След каскада от попръцквания и трополене, Вълчо излиза феерично.

- Прощавайте, гроздето наистина е било кисело. Лошото в случая е, че изядох лисицата, която по сценарий въобще не е трябвало да го стига. Къде е скапания сценарист ?!- пита гневен Кумчо, смръщен, приклекнал ниско, държащ се отзад. Чува се тънка резлива и Кумчо отново окупира тоалетната.

Влиза Зайо.

- Здравейте моля да извините, Вълчо. В нашата малка и скромна горичка сме много любезни и гостоприемни. Той просто не на себе си откакто изяде проклетата лисица. Мен ако питате, направи добре. Лиши ни от това лукаво създание, което смея да твърдя освен, че правеше мръсно на всички друго не умееше.

Вълчо излиза от тоалетната запъхтян и се забърсва със Зайо, който повръща.

Зайо излиза окалян.

- Мамка ти и сценарист, излез където и да си. Или поне напиши за изпуснат блистер immodium в някой близък храст.

Влиза Прасчо, свирукайки.

- Вълчо, нали осъзнаваш, че така не си помагаш. Ако сценаристът е решил да ти се подиграва, приеми го мъжки и ще му писне. Така и така сме затворени във въображението му.

Гръм от ясно небе удря, Прасчо преди Вълчо да успее да отреагира. Същевременно, метален отблясък присветва в храста.

- По-дяволите. Ще те науча аз само да ми паднеш. - казва Вълчо докато плонжира в близкия храст, с надеждата, че там наистина има изпуснат immodium. Наместо това мечият капан щраква около крака му.

II Сцена

Животните се събират в кръг около големият баобаб. Барабани и Лъвчо обявява съветът за открит. След четене на дълъг присъствен лист е установена липсата на Вълчо.

- Сигурно отново е в нужника, точно когато има племенен съвет - хапливо отбелязва враната.

- Не говори така за Кумчо, ако не беше той сега нямаше да си хапваш сиренце необезпокоявана. - казва Зайо.

- Млъкнете. Има по-тревожни неща. Чуват се слухове, че сценаристът се е побъркал и ни е намислил пикантни неща. Трябва да го спрем, преди да избил всички ни. - сопва се Лъвчо.

- Лъвчо, колко лошо е положението? - пита Маймунчо.

- Гледал ли си Happy Tree Friends?

Животните се споглеждат. Всички в един глас:

- Happy Tree Friends??? HAPPY TREE FRIENDS??? HAPPY TREE FRIENDS???

Вълчо влиза, накуцвайки с прясно отрязан крак, с пусната моторна резачка и почва да реже баобаба.

- Майната му на скапания сценарист. Отрязах крака си, сега ще отрежа и проклетия баобаб. Щом не ме оставя да си живея спокойно никой няма да може.

Лъвчо и Маймунчо се втурват и събарят Вълчо на земята.

- Не виждаш ли, че той иска точно това? Освен това очевидно е краднал идеята за крака ти от SAW. Ти не си с всичкия си. - крещят на Вълчо, Лъвчо и Маймунчо докато го държат за здравият му крак.

Точно в този неминуем момент Вълчо се изпуска. Лъвчо отърсва гривата си от диарията и опръсква Маймунчо в окото.

- Аааах окото ми. Ослепяяяяях. Лъвчооооо. - крещи Маймунчо и вкарва десен прав на Кончо, който стои близко.

- Спрете да се карате. Не искате цялата ни горска идилия да се превърне в кървава баня. - казва авторитетно Бухльо. Знам начин да се справим със сценариста просто ме изслушайте.

Всички се събират около Бухльо и той прошепва нещо.

II Акт

I Сцена

Пред големия баобаб никой не се появява.

След 2 минути.

Пред големия баобаб никой не се появява.

След 1 минута.

Прерязания крак на Вълчо се подхвърля в публиката.

След още една минута.

Влиза Зайо пребледнял като лист хартия.

- Ъ ъ ъ м. Ще моля да ни извините. Преди да кажа каквото и да е ще Ви призова да останете на местата си до края на съобщението и моля Ви без паника. Аз бях избран, за да Ви съобщя, че за наше огромно съжаление пиесата се отменя, защото е избухнала атомна бомба в близост до нашата любима гора. Ударната вълна изхвърли крака на Вълчо, някъде тук и се надявам преди да напуснете да го хвърлите обратно на сцената или поне да го сложите в кофа с лед, за да улесним пришиването му.

Лъвчо ненадейно се появява и подшушва нещо на Зайо и отново се връща зад кулисите.

- О, да. За малко щях да забравя да Ви кажа. Парите от билетите Ви ще бъдат възстановени от уважаемите сценаристи, които поемат отговорността за терористичната атака.

Вълчо се довлачва до сцената и повръща.

- Хайде напускайте, лъчевата болест вече влияе на Вълчо. Не искате да имате неговата съдба нали? - казва Зайо.

Вълчо повръща още веднъж и от устата му се подава опашка.

- Ето той мутира. Бягайте братяяяяяя.

Зайо се скрива зад кулисите.

Вълчо повръща отново. Този път трупът на лисицата се строполява на сцената. Вълчо припада от немощ.

Кончо се подава за момент и придърпва Вълчо зад кулисите.

II Сцена

Подиумът се завърта очевидно без знанието на животните, които са се разположили около голяма маса. Лъвчо с гръб, вдига наздравица.

- Сега след като успяхме да разкараме всички тези противни люде (плюе), които бяха дошли да гледат очертаващото ни се унижение и ги настроихме срещу най-омразният враг - Сценариста (плюе), обявявам пирът за открит. Лъвчо надига юнашки от първата изпречила се на пътя му бутилка скоч.

Животните които виждат публиката тактично започват да се изнасят.

- Спрете. - изкрещява Лъвчо който току е пресушил бутилката скоч на екс. Ще ви сплесна от бой, кой сложи истинско уиски в тая бутилка.

Лъвчо смазва главата на Кончо със столът си и започва да рита Зайо докато той не се строполява безжизнен на земята. След това Лъвчо залита и пада. Изправя се във видно нетрезво състояние. Актьорът който играе Лъвчо откопчава костюма си и препикава масата и отново се строполява на земята.

Животните се споглеждат. Маймунчо издърпва трупа на Вълчо и откопчава костюма му. Изважда безжизнения актьор, който е блед като платно от загуба на кръв.

- ааааАААААААА - изкрещяват животните. Звъннете на 112!!!

Настава паника, доста от животните свалят костюмите си и извлачват Лъвчо и Вълчо зад кулисите.

Епилог

Няма пиесата свършва така.

Eiffel Tower

В Перник вече има Айфелова кула и блогът не остава безразличен към това. Скоро очакваме Статуя на Свободата в Тутракан, Свинкс в Долно Уйно и Операта в Сидни в Турно Мъгуреле.

Те тоа пост си беше кратък, а дупе?

Blue magic blog

Днес 26 април е крайно време за пролетно почистване на блога. Първо ще почистим паяжините по ъглите, които горкият блог хвана от месец и нещо без пост. Ще пребоядисаме стените. Ще напръскаме срещу молци, хлебарки, мравки, стоножки, мишки, попови прасета, къртици и орли, които могат да пропъдят част от многобройната женска аудитория. Ще оплевим картофите, изяждайки всички колорадски бръмбари (полезни са за бъбреците) и ще напръскаме със син камък гроздето. Ще изкъртим дупка в пода на банята на съседката отгоре, за да привлечем мъжка аудитория. Така, че слагайте шапките от вестник, найлоновите престилки, пръскачките, белите маски на лицата си. Нарамвайте маламашките, мачетата, шпаклите, чуковете, хилтита и напред към съграждането на образцов блог. Но преди да заприличаме на S.W.A.T. отряд, да се поровим да видим какво можем да намерим в килера на блога.

Под 3те чифта кирливи ризи, се подава слепено порно-списание. То не привлича интерес. Виждали сме собствените си слепени порно списания и кирливи ризи. Да видим какво се крие в кашона точно под тях. Вътре е пълно с парцали и най-различни по рода си препарати, за почистване и боядисване. Напояваме обилно парцал с разредител на боя и го долепяме прилежно до лицето си. Вдишваме дълбоко 3-4 пъти и сме готови да потърсим отново. В ляво до кашона има прашна тетрадка, озаглавена "Дневникът на Ахмед Доган.". Интересно, отваряме по средата и четем на глас следният пасаж:

24.05.1985г.

Скъпо, дневниче,

Пише ти Ахмед. И днес, бях в публичен дом. Не можах да го вдигна, но се снимах, за да ти докажа какъв мъж съм.

Хе, това ни е известно. Отваряме няколко страници напред.

22.01.1993г.

Скъпо, дневниче,

Пише ти Ахмед. Днес след следобедната молитва, отидох да се изпишкам. Забелязах, че препуциумът ми е пораснал. Възможно ли е това да значи, че съм неверник? О, надявам се е всичко друго, но не и това. О, дневниче, като го видях се панирах тъй здраво, че извадих чекията от джоба си и го прерязах. Там в тоалетната на министерски съвет. После дръпнах водата със сълзи на очи, оставих неверната ми част да потъне.

Добре. Стана ни ясно за какво иде реч в тази прашасала бумащина макар, че не стана ясно какво правеше в килера. Да продължим напред с търсенето. Точно до омазненият фритюрник, потънал в забвение стои диск с Fallout 2. Въздъхваме носталгично, пребъркваме джоба на палтото от норка, в което има книжно левче. Лепвам паричката на челото ти и продължаваме да ровим неуморно. Магнетофононът стои точно до пишещата машина, в ляво от фотоапаратът Лейка. Натискаме бутонът play, и ролките надписани с "Deep Purple" се завъртат.

"They burned down the gambling house It died with an awful..." - тук записът прекъсва и се чува непознат мъжки глас.
"Здравей страннико. Не знам как моят магнетофон е попаднал в теб. Сега слушай внимателно. Заключил съм се в кухнята. Така на тъщата ми, която работи в държавна сигурност, ще и трябват поне 2 минути преди да влезе и да ме застреля. Достатъчно, за да разкажа историята си. Казвам се Радион Господинов и съм..." - записът отново прекъсва.
"...the race Smoke on the water, fire in the sky... Отново слушаш западната пропаганда? Мръсно хипи. Миналите два пъти те предупредих. Казах и на секретаря. Още едно време казвах на Верка, че ще страда с теб. Ти имаш досие. Ти вървиш срещу ПАРТИЯТА и аз няма да позволя това."

Натискам stop точно след изстрела. След тази ненужна човешка драма, светваме тъмният ъгъл в килера с фенерчето с динамо и виждаме радиостанция. От тези големички радиостанции, с които можеш да направиш връзка със станция МИР, на отворените честоти, при ясно небе и ако прелита където трябва разбира се. Но тя не привлича интерес. На кой е притрябвало да се свързва с МИР, когато под радиостанцията има ДЖЕЛИБООООООН. Всички се нахвърляме на джелибона и забравяме за ремонта, дупката в банята на съседката отгоре и това, че станция МИР не функционира откакто я приводниха.

А паяжините ще продължават да тормозят блога. Но в това няма нищо лошо, стига паяците да не са на хероин.

Desperate Probability

Здравейте многобройни блогочетци. Тъй като на предният ми така интересен пост, никой от вас не бе така добър да остави коментар, започвам да си мисля, че трябва да преминете през образователна програма, за да може адекватно да се включите следващият път когато постна нещо такова. За това днес ще се занимаваме със задачка тормозила още древните гърци и не оставяла много от тях да заспят дни наред. Задачка, която е изгризала ноктите и пръстите на хиляди древни люде незапознати с изкуството на вероятностите. Днешният пост цели да запознае драгия блогочетец с вероятността като негов приятел, вероятността като инструмент, с който той може да се приспи. И такам без много да увъртаме напред към задачката, но преди това малко снимков материал:



Да познахте, пет пламенни жени, един сапунен сериал. Но какво общо има това със задачката. Почакайте предстои да разберем. Да забележим първо надписа над този така интересен постер. "It's a hell of a day in the neighbourhood." - "То е ад от ден в квартала" е буквалният му превод. Той не ни носи нищо смислено. Сега да си го преведем сериозно. "Страшен ден в квартала." Какво ли обаче е страшното на деня? И защо по дяволите има пламъци зад съпругите? А защо ли са отчаяни? Всичко води към... да позна, блогочетецо и аз мисля така... защото някоя от тях е в цикъл. И ето колко естествено стигнахме до задачката.

Ако имаме 5 жени на едно място, каква е вероятността някоя от тях да е в цикъл.



Така поставено условието е твърде сложно, като за запознаване с вероятностите. Можем да приемем, че жените получават месечния си цикъл през точно 28 дни и той продължава точно 5 дни. Последното на всички нас мъжете се вижда твърде кратък период, за да бъде действителност, но ще го приемем с научна цел. Ще приемем, че вероятността някоя от тях да е бременна е пренебрежимо малка. И още един малък детайл който на практика се оказва доста погрешен: че им идва независимо от другите, т.е. всяка жена не влияе по никакъв начин на циклите на другите. Сега въоръжени с тези предположения можем да пресметнем задачката.



Как? Да сметнем нещо по-лесно. Каква е вероятността Брии да е в мензис точно днес? Това е просто. Колко са възможните дни, в които може да и дойде - те са 28 на брой = (28 (всички дни от месечния и цикъл). В 5 (дните в които Брии кърви и мирише на риба) от тези дни, в които може да и дойде, тя ще бъде в цикъл и днес. Например ако днес е Петък, то приемливи дни, в които може да и дойде, за да е в мензис днес са - Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък и Петък(днес), 5 дни. Значи вероятността Брии да кърви днес е 5/28 ~ 22%. Съответно ясно е каква е вероятността Брии да не е в мензис - 1 - 5/28 = 23/28 ~ 82%.

Добре стигнахме до нещо като резултат. Сега вече нищо не ни пречи да намерим каква е вероятността всички отчаяни съпруги да нямат повод за отчаяние, т.е. да не са в мензис. Тъй като приехме, че никоя не влияе по никакъв начин на циклите на другите то вероятността никоя да не е в мензис е:
(23/28)*( 23/28)*(23/28)*(23/28)*(23/28) = (23/28)^5 ~ 37%.

Наближаваме към сюблимният момент. Сега остава да видим че събитието, някоя от тях да е в мензис или по-точно казано поне една от тях да е в мензис е точно обратното на събитието никоя от тях да не е в мензис. Тогава вероятността поне една от 5те жени да е в мензис е 1 - (23/28)^5 ~ 63%. ТАДАДАДЪЪЪЪЪМ. И като за финал съпругите в червено:

Black and White

След като Family Guy безсрамно започва да се изчерпва и аз ще си позволя да постна нещо плоско и тъпо, съвсем извън тона на блога. Благодарности на Т.(ой си знае кой), че ми го припомни днес. То не е за вас, пиша го за мен, за да не го забравя. Но ще се възползвам от позицията си, на изключително известен и образцов блогър да посея семето на любопитството и в теб:

Пред теб стоят две купчинки с по 100 топки всяка. Не, не става въпрос за нищо сексуално... все още. В едната купчинка (купчинка A) топките са 50 бели и 50 черни, а в другата (купчинка B) не знаеш каква е пропорцията, но знаеш че вътре има само бели или черни (ако си китайче да не се обидиш, задачката е интересна). Предлага ти се следната възможност:

• Избираш купчинка и ако от нея изтеглиш бяла топка печелиш 100лв.

Помисли внимателно грешни отговори няма. След като си избереш купчинка, понеже днес съм благосклонен, ето още една възможност за теб:

• Тази възможност е почти като първата но този път трябва да изтеглиш черна топка, т.е. избираш купчинка и ако изтеглиш черна топка, печелиш 100лв.

Тъй като грешни отговори, повтарям няма, може просто да помислиш над хипотетично създалата се ситуация и ако желаеш да постнеш коментар с изборът си.

Untitled

С ръка пред устата си той чувстваше каналният си дъх способен да унищожи малка дъждовна гора с всяко пробно издишване. Вчера беше прекалил с пиенето, нищо чудно че го болеше задника. Прибра теглилките, в задният си джоб и се размечта. Де да можеше и той да има блог като блог, блог в който да може да публикува дълбокомислените си и изключително проницателни критики към системата и към държавата, в която живее, да хули интелигентно света около себе си притаен като мишле зад клавиатурата си. Искаше му се, да изказва гръмки революционни мисли скрит зад монитора си... Искаше му се да използва сложни думи и да има високо самочувствие. Искаше да се чувства просветен, да има нещо което го отличава от другите.

Уви той беше просто, педераст, продавач на домати. Не беше удовлетворен от позицията, която заема в обществото, знаеше че му е отредено нещо повече. Беше завършил, макар и задочно ПиАр, а съдбата го захвърли на женския пазар. Самочувствието му бе, още по-жестоко накърнено, когато той разбра новината, че няма да може дори да лобира...

Самосъжалението му прекъсна 65 - 70 годишна жена, която избираше краставици. Ах, краставиците... те бяха нещото което можеше да да го избави от всяка форма на депресия. Тайно им се любуваше и подбираше коя ще е най-доброто допълнение към дебелото му черво след края на работния ден, когато той взимаше топла вана. Когато бабата сложи краставиците във везната, той натисна педала (колко иронично!) под сергията и малкия електромагнит се задейства, докато слагаше тежестите и тя така и не разбра, че краставиците наедряха с 300 грама. Бабата понечи да се бръкне за да плати, а лирическият аз стрелна ръката си към торбата и и отмъкна краставицата, чиято чест се полагаше да проникне в аналното му отверстие тази вечер. Беше и хвърлил око още сутринта, защото беше доста едра нищо чудно, че жената я искаше за себе си.

След като жената си тръгна в посока различна от тази на контролната везна и от храстите не изкочи екип на Нова Телевизия, той се опусна и даде воля на въображението си. Представи си как си боцка шопска салата и клати люлката на осиновеното си бебе, на което той се падаше майка/татко. Само, че шопската салата не беше в купа, а в задника на Евгени Минчев и не я боцкаше с вилица ами с пулсиращ необрязан член. А докато клатеше паркетният лъв, се беше подпрял на люлката на осиновения им син, който неистово плачеше. Той знаеше, че това е семейна идилия. Знаеше че, в назадничавата му страна, това не се толелира. И не разбираше защо.

Daily Telegraph

Пациентът беше приет 30 минути след като куршума излезе през долната челюст, нанасяйки непоправими щети на главния и средния мозък. Със сетни усилия и литри прелята кръв, спешният екипът успя да спаси каквото можa от него. След месец прекаран в кома, семейството взе решение, да бъде изключен апаратът, който го поддържаше жив. Точно преди това да стане пациентът помръдна с кутре. Лекарите уверяваха семейството, че това са безусловни рефлекси, но те бяха категорични, че искат да го оставят още поне месец, а бащата беше толкова оптимистично настроен, че му донесе телеграф. Ако евентуално от мърданията с кутре успеят да получат някакъв смисъл. Те получиха това, което ти четеш сега. Отне ми месец да го напиша. Записки от криптата, пътеводна тъмнина, наричай го както искаш. Четеш бележките на човека зеленчук. Написани с помощта на кутрето ми, всеки символ отнема по средно 2 къси и 1 дълго натискания на телеграфа. В рамките на час, мога да мърдам кутрето си до осем пъти. Можеш ли да сметнеш колко часа са дотук ?

Imagination

В голямото блато, наречено интернет, вирее различна по форми и нрави - флора и фауна. За съжаление там където има живот, неминуемо се появяват екскрементите му. За това днес сме се събрали тук, да направим първата копка в основите на първата фабрика за интернет лайновози. Но преди това малък тест за въображение.

- Бе къв тест за въображение, ти се побърка нещо бе? - това не съм го писал аз?!?
- Кой си ти и какво правиш в моят блог? - това го написах аз.
- Аз съм пазителят на всички онези помийни интернет сайтове, пълни с реклами и голи жени от твоя регион. Аз се крия зад всеки мигащ и движещ се с бързината на скрола ти банер, зад всеки чейнлетър и всеки безвкусен спам. Та аз дори пазя лайняният ти блог. А ти си просто 1 000 000 000-ният потребител произволно избран, за да спечелиш куршум в главата си. - каза пазителят и насочи патлака си към мен.

- Страх те е, от лайновозите или от теста?
- За какво да ме е страх от теста???
- Ако ти наистина си този за който се представяш, ти трябва да си най-ограниченият пазител на света. Липсата ти на каквото и да е въображение ме кара да потръпвам всеки път, когато adblock-а не успява да те спре.
- Не ме предизвиквай.
- Да го душиш.

Тест:

Представи си чехъл. Представи си мухъл. Представи си мухлясал чехъл. Представи си, че е върху крака ти. Представи си, че не ти пука. Представи си, че си в цистерната на лайновоз. Представи си как си бил засмукан вътре. Представи си къде си бил преди това. Представи си къде ще отидеш след това. Представи си, че си представям гримасите ти. Представи си, че се смея.

- Е това ли беше "тест"-а ти. Това дори не беше тест. - каза пазителят и дръпна предпазителят (клик).
- Точно това беше идеята ми. Свикнал да си 2 метра под дълбоки рекламни-лайна поради липса на капка остроумие, ти дори не потръпна при мисълта че се намираш в лайновоз.

Тук май го накарах да се замисли, защото не чухме да каже нищо...

BANG!!!

- В началото беше ascii порното. Тук съм от преди да се родиш. И ще остана дълго след теб. Свиквайте. По-дяволите той се уби в собствения си блог. Това беше нетипично...

Cooking blog

Подозирам, че многобройната аудитория на блога страда твърде дълго от липса на пост, за това днес ще бъдат изнесени тайни от кухнята на блога. Ще проследим пътя на един пост от раждането му докато стигне до очите на уважаемият блогочетец. Ще бъде нещо като началото на Lord of War, само че ще минем без умряло негърче накрая.

Ако искаш да спечелиш в перфектната вечеря сега е момента да си извадиш лист и химикалка и да запишеш рецептата за блог-натюр.

Необходими продукти:

1. 3 - 12 x висококвалифицирани маймуни
   
2. 1 x алпийски мармот
3. 1 x емоционален срив

Набавяне на продуктите:

Най-хубавото на рецептата е, че е скромна откъм ресурси.

1. 
   
   За намирането на маймуните и тренирането им можете да се впуснете в диво приключение в горите на Кения и часове неумолимо опитомяване, или просто да се отбиете до най-близкият до населеното ви място цирк.


2. 
   
   Най-трудоемката ви задача е набавянето на мармот. Можете да прекъснете зимният сън на някой като го изкопаете от леговището му някъде из Алпите или Карпатите, да си купите от зоомагазин, или да ми пишете на: трево_чадев ет милка дот ком, за да ви изпратя моят в препоръчано писмо.
   


3. 
   
   Хубав емоционален срив можете да си докарате по много начини. В зависимост от свободното ви време най-ефективните измежду тях включват - 12 часов кино-маратон безспирно гледане на Властелина на пръстените, употреба на кафе с диазепам, дефекация върху бюрото на шефа.

Рецептата:

Всеки уважаващ себе си блог се готви бавно и мъчително. За да сготвите успешно първия си блог, не е нужно да сте се учили 12 години в Тибет при майстор блог-готвач, но ако все пак сте го правили определено бих си помислил, че сте странен.

Важна част от прелюдията към готвенето е сбъсъка ви с околният свят. Когато нещата загрубеят и чашата започва да прелива, щипка емоционален срив може да ви накара да изсипете съдържанието на стомаха си в предварително подготвен за целта леген. Оставете да престои на сухо, топло място, до хващане на тънка коричка. Сега е момента да пуснете екипът от висококвалифицирани маймуни да разбърка хубаво така получената словесна каша. Накрая за мармотът остава да увие всичко това в html и сместа е готова консумация.

Блог апети!

21

Докато руснаците затягаха крановете за газа, евреите бомбардираха Газа, никой не подозираше, че чудото ще се случи. В Кюстендил, в местната болница учителка и ученичка родиха заедно. Ръка за ръка и с пот на чело двете дами се сдобиха с най-ценното. В същия ден, изчезна 23-годишният дюнерджия С.К. който работи в съседство до училището. Дали четирите неща имаха нещо общо?

Нашият екип успя да изкара Мартин Карбовски от тоалетната, за да може на събитията да бъде вкаран необходимия лайнян привкус, та да станат революционни и ъндърграунд в очите на уважаемия блого-четец. Въпреки дългогодишната си диария, с която Карбовски зацапва ефира на нова телевизия, той на драго сърце излезе от тоалетната със скорост завидна за килограмите си, но на цената на това, че не можа да се забърше.

Това ще да е поредният ми noir-турбо хит, мислеше си репортерът докато ядеше трети XXL дюнер от дюнерджийницата до училището. Нали е детектив, трябваше да вкуси от храната, която С.К. беше изгубил 2 години от живота си да прави. Безпогрешният му вкус установи, наличието на двудневна отлежала семенна течност, на млад турчин. Мартин знаеше, че това ще коства много на чистачката на местният хотел, в който беше отседнал. Преди да се облекчи обаче, репортерът трябваше да мине през болницата.

Докато камерите снимаха под болничните нощници на учителката и нейната ученичка, двете необработени доказателства, за това че жените са млади майки, Карбовски душеше наоколо за нещо скандално. Когато носът на Мартин измести обектива на едната камера под нощницата на младото момиче, викът му който последва, стресна операторите. Гениалният Карбовски избута другата камера и почна да души под нощницата на учителката. Дълбоко в себе си Мартин Карбовски познаваше тази миризма. Това беше същата мирзима, която невероятният иноватор и журналист-герой, беше усетил в дюнерите, които изяде.

Нещата почваха да се навързват, но въпросът с който журналистът щеше да се сблъска минаваше границите на паранормалното. Каква беше връзката между всички тези четири така странни ситуации - учителка и ученичка майки в един ден, изчезнал дюнерджия и проблемите с газа и Газа, това беше голям залък дори и за широкоскроен човек като Карбовски. Той отиде и издриска четирите дюнера, с които си подложи преди да почне разследването. Може би точно в това се коренят всичките ни порблеми, обобщи журналистът, може би всичко което се случва около нас са лайна. И той нямаше да задържи откритията за себе си. Смело дръпна водата, и фекалната вода заля уважаемият зрител. Ъ, ъ ъ блого-четец.