How I Made Your Mother

Стана традиция блога да изпуска Февруари. Блогописецът не може да събере мислите си дори за 29 дни, камо ли за 28. И без това Февруари като месец носи само студ и излъгани очаквания. За сметка на това, Февруари като име за новородено слонче звучи ужасно.

По-любопитното обаче е, че вече Май е към края си а пост все още не се е появил. Ордите блогочетци вече забравиха за съществуването на малкото кално местенце в нета, в което психично болен, с нередовен стомах изпразва съдържанието на червата си.

Ако трябва да се вярва на реклами, решението на проблема е просто.

Обещавам при първа възможност да отида до магазина и да изкупя запасите от Активиа. Надявам се, че след като погълна 2 касетки млека, публикациите ми ще са по-редовни дори от цикъла на Мерил Стрийп.

До тогава обаче, ще трябва да се съобразявам със своенравния си стомашно-чревен тракт.

И така стига оправдания. За разчупване на двумесечната коричка образувала се над септичната яма в която се намира блога, мислех да си побеседваме за животът и битието на игуаните и да изучим техните навици и привички.

        _________________
       (  Как попаднах   )
       ( в този кенеф?!? )
        -----------------
              0
                 0

Тъй като за съжаление ефирното време е към края си, ще минем с показване на дезориантирания представител на рода по-горе.

Ами това е за сега. По-наблюдателните от вас сигурно забелязаха, че поста не отговаряше на името си. Предполагам, че те са и достатъчно интелигентни, за да си отговорят и сами на въпроса от заглавието.

Можем смело да кажем че ликът на чинчила е едно от последните неща които човек би искал да види във финалните редове на дългоочакван пост. И тъй като добре осъзнавам това:

University of Pernik

- Днес, колеги, е първият учебен ден за нашата институция - каза Михаил Константинов, декан на новооткрития Пернишки Университет, обръщайки се към шепата млади, перспективни перничани и техните родители, които се бяха насъбрали пред сградата.
- Вие имате честта да сте първият ни випуск и заедно ще носим отговорната задача да изправим на крака тази млада институция и да поставим основите на една добра традиция. Надяваме се, че скоро, ще можем да приобщим студенти и от други градове, за да се превърне нашият университет действително в национална институция. За съжаление студенти от следните градове няма да се допускат да кандидатстват при нас поради опасения от конфликти с любезните ни домакини, гражданите на град Перник: Пловдив, Варна, Русе, Силистра, Бургас, Карнобат, Стара Загора, Козлодуй, Толбухин, Велико Търново, Добрич, Плевен, Кюстендил, Враца и разбира се не на последно място Червен Бряг, както и редица още други големи и малки градове и села, които в момента не мога да видя на картата на България понеже съм без очила. За щастие студентите от София са добре дошли стига жилищният им квартал да не е някой от следните: Люлин, Младост, Овча Купел, Мусагеница, Орладновци, Банишора, Надежда, Обеля. Макар да сме леко лимитирани от подобни пренебрежими ограничения, това няма да ни помрачи инициативата...

Отегчителният му монолог продължи още две минути преди декана да бъде заглушен от набичената от паркираните наоколо голфове чалга. Това беше с около минута и половина повече от очакваното и ако младежите се бяха забавили още малко, декана щеше да изпадне в неловка ситуация - щеше да увисне в края на недовършената си реч. Професорите от университета, все изявени личности, някои от които дори бивши народни представители и евродепутати се бяха подготвили добре за ситуацията и Румяна Желева, назначена като професор по международни отношения в Университета в Перник, тутакси излезе оскъдно облечена, качи се на капака на голфа на един от младежите и почна да върти гюбек. Студентите ахнаха от гледката на бъдещия си преподавател, а собственика на колата дори се качи безрасъдно върху капака си за да пляска на Желева.

В този момент Бойко Борисов, преряза лентата без никой да види, защото му се сереше още откакто декана спомена "Силистра" или някой друг крайдунавски град. Може и "Русе" да беше. Няма значение самата идея за Дунава накара премиера да пререже лентата клекнал. В този момент декана помоли за внимание крещейки по мегафона, два три пъти преди да има реакция от бъдещите студенти. Музиката спря, но Желева продължи да се кърши, а бъдещият студент по литература Наско Чорабето, собстеника на голфа чиито капак беше надупчен от токчетата на Желева, събра кураж и плесна бившата евродепутатка по задника.

- Имам огромното удоволствие да Ви представя, герба на университета ни който усърдно бе пазен в тайна до момента - каза Константинов и застана пред покритата картина.

Напрежението сред студентите беше неописуемо. Декана помоли за аплодисменти, но единствения подобен на пляскане звук издаде задника на Желева който беше малтретиран от дясната ръка на Чорабето, но тя като че ли не възразяваше. И така:

цъкни завесата, за да разкриеш логото на университета

Студентите бяха във възторг. Аплодисменти и подсвирквания последваха. Няколко младежа извадиха личните си оръжия и стреляха. След като суматохата премина, декана продължи:

- Само искам да поясня, аз като математик човек говоря с факти и цифри. Всички знаем за националната забележителност, която се намира в Перник - това е Айфеловата кула. Именно за това настоях тя да присъства в герба на университета. Но не исках да се натрапва. Чертичките, които са сложени за украса са чудесно дизайнерско решение и така Айфеловата кула остава някак си по-назад от цялостната концепция на логото. Преди да закрия церемонията по откриването искам да поздравя първенецът от кандидат-студентите Георги Вълкодавов, чието желание да учи при нас, дори матурите не успяха да спрат и той е приет с максимален бал 10/30. Давам му думата за кратко, а от мен на добър час на първия випуск на Пернишкио Университет.

Георги смутен излезе на сцената. Беше брутално освиркан и заплют по пътя на славата си, от своите бъдещи състуденти. Няколко смъртни заплахи по-късно той седеше пред микрофона, на сцената безмълвно. Някой го замери с камък. Не успя да го уцели, а камъка се приземи върху главата на г-н Борисов който тъкмо излизаше с усмивка от сградата на университета.

- Е, балъци, мамичката ви деба свинска аз на вас - обърна се към публиката си Вълкодавов. В този момент той беше изблъскан от премиера.

- Е, балъци, мамичката ви деба свинска аз на вас - каза на студентите Борисов и изрита картината с герба на университета.
- Университет ви вдигнах тука уж да вдигнем нивото и да спрете да бъдете нарицателно. И к`во стана? Между другото, ползвах санитарния ви възел. Чудесни условия имате. Не искам никакви изецпки повече, чувате ли ме к`кво ви говоря? Между другото, домакинката е уволнена - бабо Гицке, нямаш работа повече в този университет - вчера пет пъти ти казах да сложиш тоалетна хартия!

Борисов се наведе, откъсна платното с логото от картината, която ритна преди малко и се запъти с насрана походка обратно към тоалетната.

- La Fin -