Здравейте блого-четци,
Днес реших да впрегнем въображението си и да се напънем. Така че не се озъртайте, а режете дупка в стола си и слагайте гърнетата отдолу, защото ще се дриска в ефир. И така откъде този ентусиазъм по никое време? Още не е преполовил август, а аз ви юркам да се напъвате. Причината се корени в това, че отново пропуснах месец без да ви зарадвам с порция несвързани изречения, неправилна пунктуация и изключително погрешна представа за пълнияТ член.
И така 3.. 2.. 1..
Тук е момента да подемем социално-значима тема и да спасим света, но мисля, че сме се наслушали на значими теми, а света е спасяван стотици пъти от различни хора, макар че в нито един от случаите не е имало от какво. За това днешният пост е посветен на незначимото, на всичко, от което никой никога не се е интересувал и живот и здраве няма и да се, този пост е посветен на мен и теб. О, майче се трогнах. От днес нататък денят ми ще започва с препечена филийка и нескрита гордост, че някъде из интернета има малко хвалебствийце за мен. Мога да кажа нескромно, че вече се чувствам по-добър човек, като знам, че си имам послание специално за мен. Също така мисля, че ако успея да напиша още едно изречение, в което темата на поста не става ясна, ще е своеобразен рекорд. Ето че успях!
Но къде са репортерите и редакторите от книгата на Гинес? Къде са 15-те ми минути слава? Отново останах незабелязан, а това подсили чувството ми за малоценност. Сега мога да се отдам на тихо самосъжаление, което всъщност не е толкова лошо. Даже е перфектно, при всички случаи е по-добре от кисело грозде, например. Освен това излиза, че във всяка житейска ситуация ще съм на кяр - или ще стана известен или ще се самосъжалявам. Но ето, за да не излезе че поста егоистично ти натрапва моят свят от съседният храст се подава кой? - Мартин Карбовски! и насочва микрофона си към теб.
Сега, да не се панираш. Ти ще си звезда. Или ако, не звезда ще си поне малко светилце. Добре светулчица, устройва ли те? Не? Сега обаче нямаме време да обсъждаме това, защото крадем от ценното време на Репортерът, а както видя любопитството, което извира от него не може да бъде спряно. След като секси гримьорката ти слага грим, за да не заслепиш със сиянието на мазната си кожа зрителите, точно в момента в който Мартин се засилва към теб с нетърпение да зададе въпросите си, той се препъва злополучно в оператора и чупи обектива на камерата. Интервюто ти отпадна. Чувстваш ли се ощетен? Явно днес просто не ни е ден.
Остава ни утехата, че си имаме текст посветен на нас. На всички нас, които се чувстваме различни, различни както всички останали.
