Last digit of PI

Това е поредният блог, който кръщавам преди изобщо да знам за какво ще става въпрос в него. Ако ти имаш блог и мозък можеш да последваш светлият ми пример, ще направиш добро на себе си и на света, който според някои е плосък. Според други източници аналните топчета водят до лицеви изкривявания. Дали си заслужава да споменавам, че те са сферични? Ето едно прекрасно място, където се намесва и константата от заглавието. Интересно е наистина, как нещо толкова абстрактно като PI, може да накара лицето ти да се изкриви напълно физически. Дали ти пука за последната цифра в този момент?

Outside the Box

Това беше просто един от онези моменти, в които времето спонтанно спира и както всички останали пъти това продължи цяла вечност. Безкрайна тягостност витаеше между замръзналите молекули на въздуха. Движение обезпокои застоя и от кутията се изсипа човек. Странно как той можеше да ходи, като че ли беше извън времето, а и не проявяваше интерес към замръзналите "последни" слънчеви лъчи, които се подаваха през надвисналия облак. Той се затича със скорост безкрайно по-голяма от скоростта на светлината в този момент и скоро изчезна далеч зад кутията.

"Ако около всяка кутия имаше кутия, то как по-дяволите щях да си отворям подаръка за рождения ден? Следователно, съществува кутия около която няма кутия. Мисли извън кутията...", мислеше си той като не осъзнаваше, че мислите му никога няма да излязат извън черепната му кутия. Продължи да тича, ден и нощ и нощ и нощ. Когато капна от умора, седна и се наслади на самотата в безкрайността. Дори той не беше такъв оптимист да вярва, че ще бъде сам още ДЪЛГО. Беше въпрос на ВРЕМЕ стражите, да излязат, да го върнат и да го линчуват за дето е излязъл.

Температурата беше като за бебе, вятър нямаше, но той не се чувстваше комфортно с мисълта, че кръвта му ще се разлее след броени ЧАСОВЕ. Седеше на тревата, която не се беше деформирала както обикновено би направила, а стоеше точно както стоеше когато времето спря. Дали стражите щяха да са тук този път? Знаеше, че не трябва да си го помисля. В далечината видя черна точка, която приближаваше. Дежавю. Това се беше случвало толкова много пъти, че знаеше следващия си ход без да му се налага да мисли. Изправи се и почна да тича, с пълна сила към подаващия се ръб. Две крачки, един скок и се захвана. Ако имаше време щяхме да измерим побутването на капака в секунди. Той излезе от кутията. А времето отново спря.

Michael Mindcrime is gay

Когато тъмната страна побеждава силата, това не винаги означава, че Оби Уан се е насрал.

Това полу-хайко--полу-алелемайко посвещавам на Интел. След последните научни прояви беше крайно време за малко поезия. За да бъда изключително непредсказуем, завъртам руля на 90 градуса, за да се впуснем в дълбините на... Момент имаме C3PO зад борда. Какво правим? Ще направим интерактивен блог. Ако искаш C3PO да оцелее, хвърляш спасителният пояс на 1., ако ли не завъртаме руля и с попътен вятър отплаваме към 2., а ако искаш да спреш да четеш отиди на 3.

1. Хвърляш спасителният пояс и заедно с другите двама, които четат в момента издърпвате жълтата тенекия на борда на блога. Моля не се бийте кой ще прави изкуственото дишане, това все пак е робот. След като половин час лъскате палубата, опъвате платната и почиствате топа на блога, секунди преди C3PO да отвори очи вълна преобръща блога, и издавя и четиримата. Години след това извънземни ще намерят скелетите ви и ще ги използват за направата на революционен клавирен музикален интрумент - ребра дрънчат върху ръждясала тенекия. Но няма да са твоите ребра, защото те се счупиха при обръщането на блога.
   
2. Заебаваш скапания робот и без това всички знаем, че е гей. Дори не се обръщаш, когато той крещи нещо зад гърба ти. Мразиш Стар Уорс, мразиш Лукас Артс, мразиш и тоя скапан педераст C3PO. Поглеждаш смело напред и виждаш торпедото, което се е засилило към блога. Може би за това е скочил горкият робот. Но тъй като заслепен от злобата си, реши да оставиш тенекето да се гърчи зад борда, ще съжаляваш че не си Оби Уан. Не стига, че ще умреш, ще умреш насран.
3. Спираш да четеш и напускаш блога скачайки при C3PO. И без това този блог е малоумен и скучен както всичко друго в света ти. А автора му е изключително прост. Как може такава безсрамщина и ниска култура. Как може такъв комплексар да ти пише некви неща на тебе. Ако ти падне на нищо няма да го направиш. Ай сиктир. "Ти нямаше ли да спираш да четеш бе, уръфка?" - попита C3PO, потърквайки железните си гащи.
   

Zeno Revisited

Да се върнем към ситуацията с пикаещият кон на Пржевалски. Нека A е момента в който първият импулс на болка се отронва от сетивен нерв намиращ се в уретрата на коня и нека B е момента в който, обработеният от мозъка на коня импулс се връща там откъдето е дошъл, а коня започва да осъзнава че нещо не е наред. Ако l, е дължината на нерва, да разгледаме моментите когато импулса се е запътил към мозъка на коня и се намира в следните позиции - A+l/2, A+l/2+l/4, A+l/2+l/4+l/8,... и т.н. Ако можехме да спрем времето и да видим импулса във всяко едно от тези положения, той никога нямаше да стигне до B и Пржевалски нямаше да бъде брутално изритан от коня си секунди по-късно, защото коня нямаше да разбере, че нещо става в уретрата му. И това ако не е прозрение. Нещо не е наред, освен уретрата на коня. Дали времето е непрекъснато, или спира да тече в разни интервали, през които се случват неведуми неща? И ако е така, как по-дяволите да не задам въпросът ако времето спира, за колко време спира то? :) Чък Норис знае със сигурност, но ще се осмелиш да попиташ?

2 pain or not 2 pain

Всеки ден се случваше едно и също. И всеки път се случваше с него. Този път обаче беше различен. Той го осъзна секунди преди струйката да докосне близкия храст, който опикаваше. Усети бръснарските ножчета, които раздираха уретрата му на малки парчета. Когатo пикае човек, очаква всичко друго, но не и това. А когато пикае кон на Пржвалски, той със сигурност не очаква Пржевалски да бъде зад него по време на първите вълни на болката. В точно един сюблимен момент, Пржвалски и конят му изпитваха абсолютно еднакво количество болка, макар Пржевалски на пръв поглед феерично да се рееше из въздуха. Не, не сереше, а се рееше и да, може би се е посрал.

Hardon Collider

Хадрон колайдъра се скапа. Не че се скапа днеска, но се скапа. Дали Ню Йорк Таймс, може да измисли решение за това - може би малко виагра? Сега ще трябва да преживея още една година в неведение... Хей това е моят емо-блог. Масово самоубийство в 13:13 утре? Можем да си прережем вените в точния час. Но как по-дяволите да синхронизираме часовниците? А някой може да няма вана... Не, може би все пак не е добра идея. Можем да подпалим катедрала пълна с пластичен експлозив. Звучи cool-сатанинско, непредсказуемо и е точно по повода. Религията е тъпкала физиката, а сега ние ще натъпчем катедралата с пластичен експлозив. Ако някой все още е за рязане на вените може да го направи пред катедралата. Или в катедралата. Или дори сега, прережи си скапаните вени и остави другите да четат. Можем да потърсим Хигса в запалената катедрала. Какво по-добро място за Божията частица от взривяваща се катедрала? Едно модерно изкувство, един порядъчно голям взрив...

Blog звучи като frot

Добър вечер четецо на блогове. Аз обичам да маам чайки. Предполагам, че ти също го обичаш, освен ако по някаква случайност не си жена, но тогава предполагам, че обичаш да мааш чайки, на хора които от своя страна обичат да си ги маат сами. Въобще кръговратът на чайките е съизмерим с кръговрата на сезоните. Да и на мен ми се доходи на море, но това не прави теб, ти който четеш моят блог по-малко алтав (out of... brains, гугълни го ако не ми верваш). В моя блог никога няма да прочетеш нещо полезно, нито ще намериш нещо забавно. Той е посветен на това, което обикновено хората оставят само за себе си, на тъмното кьоше в подсъзнанието ти - комплексарщината. И въпреки факта, че всеки път който ти помислиш нещо, се сблъскваш с този невероятен феномен, това ни най-малко не ме интересува.

Всеки от няколкото пъти, когато ми се е случвало да чета нечий блог, ме е полазвало едно и също чувство - все едно гледам как някой лъска бастуна (жули пържолата (за да не се обидят дамите, които четат)) си точно срещу лицето ми и дори въпреки, че осъзнавам това аз продължавам да чета. Защо? Защо по-дяволите продължавам, очевидно горкият човек няма на кой да предаде житейския си опит и остроумие, но защо трябва да бъда попивателна хартия? Явно не е моногамен, мисля си и продъжавам да попивам блога, въпреки че знам, че той мастурбира докaто го правя. И така докaто не стигна последната точка в последното изречение, тогава знам че трябва да се почистя тъй като пишещият блогът току що е свършил върху мен. Блог... как звучи само, почти като фрот, почти като дума която бих проверил в уикипедия, но не ми стига ентусиазъм.

Надявам се не, се подмиваш само с вода след като прочете "ентусиазъм.". Всъщност не бях прав, явно от моят блог може да се научи нещо полезно. Как се чисти петно от сперма? Сблъсквал ли си се някога с този проблем... Укорителните погледи на бабите в трамвая? Погнусата на майка ти след като си дал чаршафа си за пране? Подигравки от съучениците ти, че кръвта на суичъра ти - "кръв и сперма" на Металика бледнее? Гаджето ти те къса само защото имаш разлят айрян (айран е дублетна форма, и е турска ;)) под декултето на предизвикателният си потник? Вече можеш да промениш това, като добавиш малко сол към хладката вода преди да замиеш криминалното петно. И уве-то не го лови. Забравих да ти кажа, че не съм добър с пълния член, което не значи че не съм добър с празния член, но и не значи, че не ми е добре. А сега приготви солта от килера.