How I Made Your Mother

Стана традиция блога да изпуска Февруари. Блогописецът не може да събере мислите си дори за 29 дни, камо ли за 28. И без това Февруари като месец носи само студ и излъгани очаквания. За сметка на това, Февруари като име за новородено слонче звучи ужасно.

По-любопитното обаче е, че вече Май е към края си а пост все още не се е появил. Ордите блогочетци вече забравиха за съществуването на малкото кално местенце в нета, в което психично болен, с нередовен стомах изпразва съдържанието на червата си.

Ако трябва да се вярва на реклами, решението на проблема е просто.

Обещавам при първа възможност да отида до магазина и да изкупя запасите от Активиа. Надявам се, че след като погълна 2 касетки млека, публикациите ми ще са по-редовни дори от цикъла на Мерил Стрийп.

До тогава обаче, ще трябва да се съобразявам със своенравния си стомашно-чревен тракт.

И така стига оправдания. За разчупване на двумесечната коричка образувала се над септичната яма в която се намира блога, мислех да си побеседваме за животът и битието на игуаните и да изучим техните навици и привички.

        _________________
       (  Как попаднах   )
       ( в този кенеф?!? )
        -----------------
              0
                 0

Тъй като за съжаление ефирното време е към края си, ще минем с показване на дезориантирания представител на рода по-горе.

Ами това е за сега. По-наблюдателните от вас сигурно забелязаха, че поста не отговаряше на името си. Предполагам, че те са и достатъчно интелигентни, за да си отговорят и сами на въпроса от заглавието.

Можем смело да кажем че ликът на чинчила е едно от последните неща които човек би искал да види във финалните редове на дългоочакван пост. И тъй като добре осъзнавам това: