- Е? - обърна се Инка и без да иска изсипа мастилницата върху белия ръкав, на престилката на професора.
- Трябва да напишеш история за случилото се, не го ли проумяваш? - каза професорът, безцеремонно изтръсквайки остатъците от мастило по ръкава си, върху ръкописите на Инка.
- За какъв по дяволите се мислиш?! Влизаш в кабината ми без дори да почукаш, влачиш кървавия труп на жена си, съсипваш ми ръкописите и искаш да напиша история за това? Отивам за парцал, за да изчистя дирята, която остави за спомен от неочакваната си визитация и се надявам за твое добро да си си тръгнал преди да се върна. И между другото, безплатен съвет - носи жена си на рамо, не я дърпай за и без това рехавата и коса - отвратително е.
- Инка почакай - професорът беше снижил тона си - Извинявай, че преди малко нахълтах така. Ти си единствения средно интелигентен човек в радиус от 10 левги. Трябваше да споделя това убийство с някой.
- Искаш ли чай? - попита Инка и ведра усмивка се разля по лицето му - Нея я остави където си е.
- С удоволствие - отвърна Джавахарлал, остави небрежно главата на жена си да се строполи на пода и се настани в близкото кресло.
Професорът извади лулата си, натъпка я прилежно, но точно преди да я запали овчарката на Инка нападна настървено жена му. Ръцете му не потрепнаха и той продължи съсредоточено да припалва лулата си. Кучето все по-настървено глозгаше още топлото месо, на жената, когато Инка влезе с двете чаши горещ чай. При гледката Инка се препъна, падна на земята, едната от чашите заля лицето му и той повърна. Джавахарлал за момент се поколеба, чудеше се дали да не си сипе чаша уиски или все пак му се пиеше чай. В този момент кучето откъсна ръката на покойната му съпруга и изнесе новата си играчка на двора. Професорът реши, че все пак чаша уиски, би подхождала по-добре на така създалата се ситуация. Една чаша отлежало уиски, е нещото от което се нуждая - мислеше си професорът, точно когато ръката на Инка се вкопчи в крака му. Писателят повали, професорът на земята и започна да го рита в бъбреците. Кожата върху прясно изгореното му лице, се беше опънала и почервеняла и не можеше да се каже дали беше така червен от гнева, който очевидно извираше в него. Инка нямаше намерение да спира скоро. Когато за пръв път изрита Джавахарлал в главата писателелят още не подозираше на какво е способен.
Инка излезе и остави професорът да лежи в несвяст на пода до трупа на жена си. Когато се върна, той носеше чайник и ръката на жената. Инка обърна професорът да лежи по гръб и заля лицето му с горещата вода от чайника. Професорът подскочи от адската болка, а Инка го посрещна с ръката на жена му. Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън. Професорът отново се просна, а Инка продължи да го блъска с ръката. Плачеше и го налагаше.
Frenzy-то спря когато престилката на професорът, стана изцяло червена. Инка се свлече на земята. Имаше два трупа на пода си, и можеше да плува в кръвния басейн образувал се под Джавахарлал. Обезобразен и ридаещ писателят седеше между двата трупа и се чудеше как ли е умряла жената. Любопитството щеше да го придружава в дните до края на живота му остатъкът от който сигурно щеше да прекара в затвора.
