Под 3те чифта кирливи ризи, се подава слепено порно-списание. То не привлича интерес. Виждали сме собствените си слепени порно списания и кирливи ризи. Да видим какво се крие в кашона точно под тях. Вътре е пълно с парцали и най-различни по рода си препарати, за почистване и боядисване. Напояваме обилно парцал с разредител на боя и го долепяме прилежно до лицето си. Вдишваме дълбоко 3-4 пъти и сме готови да потърсим отново. В ляво до кашона има прашна тетрадка, озаглавена "Дневникът на Ахмед Доган.". Интересно, отваряме по средата и четем на глас следният пасаж:
24.05.1985г.
Скъпо, дневниче,
Пише ти Ахмед. И днес, бях в публичен дом. Не можах да го вдигна, но се снимах, за да ти докажа какъв мъж съм.
Хе, това ни е известно. Отваряме няколко страници напред.
22.01.1993г.
Скъпо, дневниче,
Пише ти Ахмед. Днес след следобедната молитва, отидох да се изпишкам. Забелязах, че препуциумът ми е пораснал. Възможно ли е това да значи, че съм неверник? О, надявам се е всичко друго, но не и това. О, дневниче, като го видях се панирах тъй здраво, че извадих чекията от джоба си и го прерязах. Там в тоалетната на министерски съвет. После дръпнах водата със сълзи на очи, оставих неверната ми част да потъне.
Добре. Стана ни ясно за какво иде реч в тази прашасала бумащина макар, че не стана ясно какво правеше в килера. Да продължим напред с търсенето. Точно до омазненият фритюрник, потънал в забвение стои диск с Fallout 2. Въздъхваме носталгично, пребъркваме джоба на палтото от норка, в което има книжно левче. Лепвам паричката на челото ти и продължаваме да ровим неуморно. Магнетофононът стои точно до пишещата машина, в ляво от фотоапаратът Лейка. Натискаме бутонът play, и ролките надписани с "Deep Purple" се завъртат.
"They burned down the gambling house It died with an awful..." - тук записът прекъсва и се чува непознат мъжки глас.
"Здравей страннико. Не знам как моят магнетофон е попаднал в теб. Сега слушай внимателно. Заключил съм се в кухнята. Така на тъщата ми, която работи в държавна сигурност, ще и трябват поне 2 минути преди да влезе и да ме застреля. Достатъчно, за да разкажа историята си. Казвам се Радион Господинов и съм..." - записът отново прекъсва.
"...the race Smoke on the water, fire in the sky... Отново слушаш западната пропаганда? Мръсно хипи. Миналите два пъти те предупредих. Казах и на секретаря. Още едно време казвах на Верка, че ще страда с теб. Ти имаш досие. Ти вървиш срещу ПАРТИЯТА и аз няма да позволя това."
Натискам stop точно след изстрела. След тази ненужна човешка драма, светваме тъмният ъгъл в килера с фенерчето с динамо и виждаме радиостанция. От тези големички радиостанции, с които можеш да направиш връзка със станция МИР, на отворените честоти, при ясно небе и ако прелита където трябва разбира се. Но тя не привлича интерес. На кой е притрябвало да се свързва с МИР, когато под радиостанцията има ДЖЕЛИБООООООН. Всички се нахвърляме на джелибона и забравяме за ремонта, дупката в банята на съседката отгоре и това, че станция МИР не функционира откакто я приводниха.
А паяжините ще продължават да тормозят блога. Но в това няма нищо лошо, стига паяците да не са на хероин.
