Докато руснаците затягаха крановете за газа, евреите бомбардираха Газа, никой не подозираше, че чудото ще се случи. В Кюстендил, в местната болница учителка и ученичка родиха заедно. Ръка за ръка и с пот на чело двете дами се сдобиха с най-ценното. В същия ден, изчезна 23-годишният дюнерджия С.К. който работи в съседство до училището. Дали четирите неща имаха нещо общо?
Нашият екип успя да изкара Мартин Карбовски от тоалетната, за да може на събитията да бъде вкаран необходимия лайнян привкус, та да станат революционни и ъндърграунд в очите на уважаемия блого-четец. Въпреки дългогодишната си диария, с която Карбовски зацапва ефира на нова телевизия, той на драго сърце излезе от тоалетната със скорост завидна за килограмите си, но на цената на това, че не можа да се забърше.
Това ще да е поредният ми noir-турбо хит, мислеше си репортерът докато ядеше трети XXL дюнер от дюнерджийницата до училището. Нали е детектив, трябваше да вкуси от храната, която С.К. беше изгубил 2 години от живота си да прави. Безпогрешният му вкус установи, наличието на двудневна отлежала семенна течност, на млад турчин. Мартин знаеше, че това ще коства много на чистачката на местният хотел, в който беше отседнал. Преди да се облекчи обаче, репортерът трябваше да мине през болницата.
Докато камерите снимаха под болничните нощници на учителката и нейната ученичка, двете необработени доказателства, за това че жените са млади майки, Карбовски душеше наоколо за нещо скандално. Когато носът на Мартин измести обектива на едната камера под нощницата на младото момиче, викът му който последва, стресна операторите. Гениалният Карбовски избута другата камера и почна да души под нощницата на учителката. Дълбоко в себе си Мартин Карбовски познаваше тази миризма. Това беше същата мирзима, която невероятният иноватор и журналист-герой, беше усетил в дюнерите, които изяде.
Нещата почваха да се навързват, но въпросът с който журналистът щеше да се сблъска минаваше границите на паранормалното. Каква беше връзката между всички тези четири така странни ситуации - учителка и ученичка майки в един ден, изчезнал дюнерджия и проблемите с газа и Газа, това беше голям залък дори и за широкоскроен човек като Карбовски. Той отиде и издриска четирите дюнера, с които си подложи преди да почне разследването. Може би точно в това се коренят всичките ни порблеми, обобщи журналистът, може би всичко което се случва около нас са лайна. И той нямаше да задържи откритията за себе си. Смело дръпна водата, и фекалната вода заля уважаемият зрител. Ъ, ъ ъ блого-четец.
четвъртък, 8 януари 2009 г.
събота, 27 декември 2008 г.
Curiosity
- Нали си писател? - подхвърли иронично професор Джавахарлал към Инка.
- Е? - обърна се Инка и без да иска изсипа мастилницата върху белия ръкав, на престилката на професора.
- Трябва да напишеш история за случилото се, не го ли проумяваш? - каза професорът, безцеремонно изтръсквайки остатъците от мастило по ръкава си, върху ръкописите на Инка.
- За какъв по дяволите се мислиш?! Влизаш в кабината ми без дори да почукаш, влачиш кървавия труп на жена си, съсипваш ми ръкописите и искаш да напиша история за това? Отивам за парцал, за да изчистя дирята, която остави за спомен от неочакваната си визитация и се надявам за твое добро да си си тръгнал преди да се върна. И между другото, безплатен съвет - носи жена си на рамо, не я дърпай за и без това рехавата и коса - отвратително е.
- Инка почакай - професорът беше снижил тона си - Извинявай, че преди малко нахълтах така. Ти си единствения средно интелигентен човек в радиус от 10 левги. Трябваше да споделя това убийство с някой.
- Искаш ли чай? - попита Инка и ведра усмивка се разля по лицето му - Нея я остави където си е.
- С удоволствие - отвърна Джавахарлал, остави небрежно главата на жена си да се строполи на пода и се настани в близкото кресло.
Професорът извади лулата си, натъпка я прилежно, но точно преди да я запали овчарката на Инка нападна настървено жена му. Ръцете му не потрепнаха и той продължи съсредоточено да припалва лулата си. Кучето все по-настървено глозгаше още топлото месо, на жената, когато Инка влезе с двете чаши горещ чай. При гледката Инка се препъна, падна на земята, едната от чашите заля лицето му и той повърна. Джавахарлал за момент се поколеба, чудеше се дали да не си сипе чаша уиски или все пак му се пиеше чай. В този момент кучето откъсна ръката на покойната му съпруга и изнесе новата си играчка на двора. Професорът реши, че все пак чаша уиски, би подхождала по-добре на така създалата се ситуация. Една чаша отлежало уиски, е нещото от което се нуждая - мислеше си професорът, точно когато ръката на Инка се вкопчи в крака му. Писателят повали, професорът на земята и започна да го рита в бъбреците. Кожата върху прясно изгореното му лице, се беше опънала и почервеняла и не можеше да се каже дали беше така червен от гнева, който очевидно извираше в него. Инка нямаше намерение да спира скоро. Когато за пръв път изрита Джавахарлал в главата писателелят още не подозираше на какво е способен.
Инка излезе и остави професорът да лежи в несвяст на пода до трупа на жена си. Когато се върна, той носеше чайник и ръката на жената. Инка обърна професорът да лежи по гръб и заля лицето му с горещата вода от чайника. Професорът подскочи от адската болка, а Инка го посрещна с ръката на жена му. Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън. Професорът отново се просна, а Инка продължи да го блъска с ръката. Плачеше и го налагаше.
Frenzy-то спря когато престилката на професорът, стана изцяло червена. Инка се свлече на земята. Имаше два трупа на пода си, и можеше да плува в кръвния басейн образувал се под Джавахарлал. Обезобразен и ридаещ писателят седеше между двата трупа и се чудеше как ли е умряла жената. Любопитството щеше да го придружава в дните до края на живота му остатъкът от който сигурно щеше да прекара в затвора.
- Е? - обърна се Инка и без да иска изсипа мастилницата върху белия ръкав, на престилката на професора.
- Трябва да напишеш история за случилото се, не го ли проумяваш? - каза професорът, безцеремонно изтръсквайки остатъците от мастило по ръкава си, върху ръкописите на Инка.
- За какъв по дяволите се мислиш?! Влизаш в кабината ми без дори да почукаш, влачиш кървавия труп на жена си, съсипваш ми ръкописите и искаш да напиша история за това? Отивам за парцал, за да изчистя дирята, която остави за спомен от неочакваната си визитация и се надявам за твое добро да си си тръгнал преди да се върна. И между другото, безплатен съвет - носи жена си на рамо, не я дърпай за и без това рехавата и коса - отвратително е.
- Инка почакай - професорът беше снижил тона си - Извинявай, че преди малко нахълтах така. Ти си единствения средно интелигентен човек в радиус от 10 левги. Трябваше да споделя това убийство с някой.
- Искаш ли чай? - попита Инка и ведра усмивка се разля по лицето му - Нея я остави където си е.
- С удоволствие - отвърна Джавахарлал, остави небрежно главата на жена си да се строполи на пода и се настани в близкото кресло.
Професорът извади лулата си, натъпка я прилежно, но точно преди да я запали овчарката на Инка нападна настървено жена му. Ръцете му не потрепнаха и той продължи съсредоточено да припалва лулата си. Кучето все по-настървено глозгаше още топлото месо, на жената, когато Инка влезе с двете чаши горещ чай. При гледката Инка се препъна, падна на земята, едната от чашите заля лицето му и той повърна. Джавахарлал за момент се поколеба, чудеше се дали да не си сипе чаша уиски или все пак му се пиеше чай. В този момент кучето откъсна ръката на покойната му съпруга и изнесе новата си играчка на двора. Професорът реши, че все пак чаша уиски, би подхождала по-добре на така създалата се ситуация. Една чаша отлежало уиски, е нещото от което се нуждая - мислеше си професорът, точно когато ръката на Инка се вкопчи в крака му. Писателят повали, професорът на земята и започна да го рита в бъбреците. Кожата върху прясно изгореното му лице, се беше опънала и почервеняла и не можеше да се каже дали беше така червен от гнева, който очевидно извираше в него. Инка нямаше намерение да спира скоро. Когато за пръв път изрита Джавахарлал в главата писателелят още не подозираше на какво е способен.
Инка излезе и остави професорът да лежи в несвяст на пода до трупа на жена си. Когато се върна, той носеше чайник и ръката на жената. Инка обърна професорът да лежи по гръб и заля лицето му с горещата вода от чайника. Професорът подскочи от адската болка, а Инка го посрещна с ръката на жена му. Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън. Професорът отново се просна, а Инка продължи да го блъска с ръката. Плачеше и го налагаше.
Frenzy-то спря когато престилката на професорът, стана изцяло червена. Инка се свлече на земята. Имаше два трупа на пода си, и можеше да плува в кръвния басейн образувал се под Джавахарлал. Обезобразен и ридаещ писателят седеше между двата трупа и се чудеше как ли е умряла жената. Любопитството щеше да го придружава в дните до края на живота му остатъкът от който сигурно щеше да прекара в затвора.
Абонамент за:
Публикации (Atom)