In Retrospect

Ноември е. Дърветата прогресивно оплешивяват. Идват кратките дни и дългите нощи, през които ни обземат мрачни мисли. Идва решителният момент, в който е време да потънем в смирено самосъжаление. Време е за равносметка.

Някъде прочетох че живота на един средно статистически блог е около пет години. Моят е на изкуствено дишане от една и не се оплаква. Хей, всъщност блогът неусетно е навършил година. Толкова неусетно, че дори авторът му го пропусна.

Ами какво ни остава освен да изпеем щастливо птиче дей жигада так так. И момеент преди да се нахвърлите на аперетивите, нека тортата влезе сега. Та да да дъъъъм



Е какво пък. И без това не съм подготвил свинските котлети, този рожден ден беше изненада дори за мен, можем да транжираме нея. Ако някой обича алангле, моля да заповяда.

А през това време за забавление на останалите които могат да почакат и поради творческа криза на автора, нека видим някои от хубавите ни мигове заедно от изминалата година.



Срещнахме се с министъра на културата и присъствахме на пиеса на известният баснописец Жан дьо Ла Кретен. Попушихме мълчаливо заедно с полицаите. Пресметнахме вероятността поне една отчаяна съпруга да е в мензис - колко беше числото по-дяволите звучи като ценна информация. Уважаваният репортер, Мартин Карбовски се рови къде ли не, за да отразява всички най-нови и хитови новини специално за нас. Играхме книги игри, готвихме и беседвахме за големия адронен колайдър. Определено сме правили наистина стойоностни неща и няма за какво да съжаляваме! А за финал ето и отбрани цитати:

"- В началото беше ascii порното."

"Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън."

"Когато тъмната страна побеждава силата, това не винаги означава, че Оби Уан се е насрал."

"Религията е тъпкала физиката, а сега ние ще натъпчем катедралата с пластичен експлозив."

"Вълчо излиза от тоалетната запъхтян и се забърсва със Зайо, който повръща."

"На кой е притрябвало да се свързва с МИР, когато под радиостанцията има ДЖЕЛИБООООООН."

Да почетем и починалите в многобройните ни преживявания:

Писателя Джавахарлал и жена му... Димитричка. в Curiosity

Пржевалски. в 2 pain or not 2 pain

Блогописеца. в Imagination

Блогописеца. Отново. този път в Interview with the Вежди: The Вежди Chronicles

Българската инжeнерна мисъл. в Eiffel Tower

Срамът на блогописеца. в Last digit of Pi

Този пост не беше cool. Той просто беше стилен.

Interview with the Вежди: The Вежди Chronicles

Поредния месец без пост се изтъркаля като бабината питка покрай лакомите ви за информация погледи. Уви бях затворен в дядовата ръкавичка и тъй като знам, че ще е изключително натоварващо да разкажа всичките си преживявания там, не мисля да опитвам.

Не, това горе не прилича на подобаващо начало за дългоочакваното ми завръщане. Във вторият дубъл ще пробвам нещо в стил Екзюпери...


рис. 1

Здравейте блогочетци. Каквото и да представлява горното "изображение"(рис. 1) е доста малко вероятно авторът му да е имал предвид слон нахвърлил се над анаконда, а още по-малко вероятно е да имал предвид анаконда погълнала слон. Тъй като доста от вас биха се съгласили, че е по-добре лаици като мен, за които хвърляне в копривата представлява далеч по-приятно и по-смислено изживяване от оценяване на модерното изкуство и култура, съм поканил специално за вас, един гост с дълбоки познания в тази насока.


_______________________
(          Здравейте,             )
(            блогочетци            )
-------------------------------
О
o


ръб. 1

Здравейте г-н Рашидов. Бихте ли споделили компетентното си мнение относно горната композиция?

Вежди Рашидов: На така зададедният от Вас въпрос, е трудно меко казано, да се даде еднозначен отговор. Композицията е изградена с помощта на силно затихващи на моменти дисонансни техники, градацията на детайлите е изградена с плавно, но същевременно абразивно втриване. Очевидна е естетизацията на автора в алегоричният символ на камбата в центъра на това блестящо произведение на изкуството. Въпреки това, държа да отбележа че аз съм скулптор, а не художник и интерпретацията ми може би не е съвсем консистентна с въжделенията които многоуважаваният автор се е опитал да втълпи.

Г-н Рашидов, Вежди, Вие наистина не знаете какво означават термините, които използвахте толкова неуместно преди малко, нали?

Вежди Рашидов: Аз такова, следващият въпрос. Този остава извън протокола, да се разберем. Иначе не давам право да се публикува интервюто! Ще ти откършим един, момченце. Не ми се смей, че те юснем както ме гледаш е така.

Споменахте символа на камбата, какво мислите че олицетворява той?

Вежди Рашидов: Несъмнено, камбата играе централна роля в цялата творба и съответно неслучайно е поставена именно в близост до центъра на платното. Мисля че тя олицетворява българщината, всичко това което което не е чуждо на всеки бълграрин...

Извинете че Ви прекъсвам, имате предвид брането на пипер ли?

Вежди Рашидов: Ха-ха-ха. Не разбира се, напротив имах предвид агрокултурната привързаност на българина и природната му склонност да се отъждествява със селскостопански дейности.

Ахаа. Т.е. все пак имахте предвид брането на пипер, доколкото Ви разбирам?

Вежди Рашидов: Е ся стана страшно и полицая дето пребих не виде толко бой...

Добре, добре, позволете да перефразирам. Имах предвид, Вие като министър на културата г-н Рашидов какво по-дяволите мислите че правите приберете ятагааааа...

рис. 2

   ______________________
(       Възразстните хора      )
(      са наистина много        )
(              чудновати.           )
   -------------------------------
                                         О
                                                о