събота, 31 януари 2009 г.

Imagination

В голямото блато, наречено интернет, вирее различна по форми и нрави - флора и фауна. За съжаление там където има живот, неминуемо се появяват екскрементите му. За това днес сме се събрали тук, да направим първата копка в основите на първата фабрика за интернет лайновози. Но преди това малък тест за въображение.

- Бе къв тест за въображение, ти се побърка нещо бе? - това не съм го писал аз?!?
- Кой си ти и какво правиш в моят блог? - това го написах аз.
- Аз съм пазителят на всички онези помийни интернет сайтове, пълни с реклами и голи жени от твоя регион. Аз се крия зад всеки мигащ и движещ се с бързината на скрола ти банер, зад всеки чейнлетър и всеки безвкусен спам. Та аз дори пазя лайняният ти блог. А ти си просто 1 000 000 000-ният потребител произволно избран, за да спечелиш куршум в главата си. - каза пазителят и насочи патлака си към мен.

- Страх те е, от лайновозите или от теста?
- За какво да ме е страх от теста???
- Ако ти наистина си този за който се представяш, ти трябва да си най-ограниченият пазител на света. Липсата ти на каквото и да е въображение ме кара да потръпвам всеки път, когато adblock-а не успява да те спре.
- Не ме предизвиквай.
- Да го душиш.

Тест:

Представи си чехъл. Представи си мухъл. Представи си мухлясал чехъл. Представи си, че е върху крака ти. Представи си, че не ти пука. Представи си, че си в цистерната на лайновоз. Представи си как си бил засмукан вътре. Представи си къде си бил преди това. Представи си къде ще отидеш след това. Представи си, че си представям гримасите ти. Представи си, че се смея.

- Е това ли беше "тест"-а ти. Това дори не беше тест. - каза пазителят и дръпна предпазителят (клик).
- Точно това беше идеята ми. Свикнал да си 2 метра под дълбоки рекламни-лайна поради липса на капка остроумие, ти дори не потръпна при мисълта че се намираш в лайновоз.

Тук май го накарах да се замисли, защото не чухме да каже нищо...

BANG!!!

- В началото беше ascii порното. Тук съм от преди да се родиш. И ще остана дълго след теб. Свиквайте. По-дяволите той се уби в собствения си блог. Това беше нетипично...

неделя, 18 януари 2009 г.

Cooking blog

Подозирам, че многобройната аудитория на блога страда твърде дълго от липса на пост, за това днес ще бъдат изнесени тайни от кухнята на блога. Ще проследим пътя на един пост от раждането му докато стигне до очите на уважаемият блогочетец. Ще бъде нещо като началото на Lord of War, само че ще минем без умряло негърче накрая.

Ако искаш да спечелиш в перфектната вечеря сега е момента да си извадиш лист и химикалка и да запишеш рецептата за блог-натюр.

Необходими продукти:
  1. 3 - 12 x висококвалифицирани маймуни
  2. 1 x алпийски мармот
  3. 1 x емоционален срив
Набавяне на продуктите:

Най-хубавото на рецептата е, че е скромна откъм ресурси.


  1. За намирането на маймуните и тренирането им можете да се впуснете в диво приключение в горите на Кения и часове неумолимо опитомяване, или просто да се отбиете до най-близкият до населеното ви място цирк.



  2. Най-трудоемката ви задача е набавянето на мармот. Можете да прекъснете зимният сън на някой като го изкопаете от леговището му някъде из Алпите или Карпатите, да си купите от зоомагазин, или да ми пишете на: трево_чадев ет милка дот ком, за да ви изпратя моят в препоръчано писмо.



  3. Хубав емоционален срив можете да си докарате по много начини. В зависимост от свободното ви време най-ефективните измежду тях включват - 12 часов кино-маратон безспирно гледане на Властелина на пръстените, употреба на кафе с диазепам, дефекация върху бюрото на шефа.
Рецептата:

Всеки уважаващ себе си блог се готви бавно и мъчително. За да сготвите успешно първия си блог, не е нужно да сте се учили 12 години в Тибет при майстор блог-готвач, но ако все пак сте го правили определено бих си помислил, че сте странен.

Важна част от прелюдията към готвенето е сбъсъка ви с околният свят. Когато нещата загрубеят и чашата започва да прелива, щипка емоционален срив може да ви накара да изсипете съдържанието на стомаха си в предварително подготвен за целта леген. Оставете да престои на сухо, топло място, до хващане на тънка коричка. Сега е момента да пуснете екипът от висококвалифицирани маймуни да разбърка хубаво така получената словесна каша. Накрая за мармотът остава да увие всичко това в html и сместа е готова консумация.

Блог апети!