Re-Surjection

Мина време, за нула време, и ето че вашия любим блогописец прави дългоочакваното си завръщане три години след последния път, когато изходи съдържанието на червата си върху любимия ви У ЕР ЕЛ.

Тъй като съдържанието на този пост е от изключителна важност за човечеството, и никой етнос от блогочетци не бива да се чувства дискриминиран, сме взели интерпретатор за слепите блогочетци:

За глухо-немите блогочетци сме приготвили чаша морска сол, за да си правят натривки на краката. Леко нагрята пък е най-добрият лек за синузит.

За рано-будните блогочетци - кафенце с щипка смляна на ситно леблебия и диазепам на вкус. Денят започва рано призори, за да приключи 3 часа по-късно с 2 пукнати ребра, аркада на лявата вежда и счупен ломбален прешлен пред парламента.

За всички жадни блогочетци, в хладилника на блога има студена сунгурларска гроздова отлежала. И не е като да няма 10 кила.

Накрая, за всички вас слабо-умни блогочетци, като най-мажоритарна група очакваме да проявите разбиране, че блоговият бюджет бе разпределен за малцинствата, някои от които изброихме по-горе и за вас остана на Баба ви Вуна хурката. Благодарим ви за разбирането и ви пожелаваме пак да гласувате за нас на предсрочните избори.

И сега след като вече се разположи удобно взирайки се пред екрана си (освен ако не си от слепите блогочетци разбира се), може би се питаш какво е това завръщане ни в клин та на глог.

За теб драги блогочетецо мога да кажа само едно - Престраших се... Знаеш как е когато искаш да пръднеш но усещаш че ще се насереш. Тихи стъпки. Тоалетната. Симфония в до мажор. Мисли си за тиха нощна музика. Мисли си за лунната соната. Нали се сещаш, в до мажор.

И тъй като не би искал точно аз да изпълня за теб тази симфония съм поканил на гости цяла Филхармония.

Светлините угасват и тишината в залата не може да бъде премерена дори и с най-прецизния барометър. Диригента излиза на сцената, но се препъва в един ключ сол, при което чупи палката си и концерта отпада.

PS1. За утеха на слабо-умните блогочетци, на Дедо Онани потурите останаха за Ники Бареков.
PS2. Освен палката си диригента успява да счупи ключица и да скъса минискус. На сутринта се събужда до един от рано-будните блогочетци, който разбира се е станал 2 часа преди него.

How I Made Your Mother

Стана традиция блога да изпуска Февруари. Блогописецът не може да събере мислите си дори за 29 дни, камо ли за 28. И без това Февруари като месец носи само студ и излъгани очаквания. За сметка на това, Февруари като име за новородено слонче звучи ужасно.

По-любопитното обаче е, че вече Май е към края си а пост все още не се е появил. Ордите блогочетци вече забравиха за съществуването на малкото кално местенце в нета, в което психично болен, с нередовен стомах изпразва съдържанието на червата си.

Ако трябва да се вярва на реклами, решението на проблема е просто.

Обещавам при първа възможност да отида до магазина и да изкупя запасите от Активиа. Надявам се, че след като погълна 2 касетки млека, публикациите ми ще са по-редовни дори от цикъла на Мерил Стрийп.

До тогава обаче, ще трябва да се съобразявам със своенравния си стомашно-чревен тракт.

И така стига оправдания. За разчупване на двумесечната коричка образувала се над септичната яма в която се намира блога, мислех да си побеседваме за животът и битието на игуаните и да изучим техните навици и привички.

        _________________
       (  Как попаднах   )
       ( в този кенеф?!? )
        -----------------
              0
                 0

Тъй като за съжаление ефирното време е към края си, ще минем с показване на дезориантирания представител на рода по-горе.

Ами това е за сега. По-наблюдателните от вас сигурно забелязаха, че поста не отговаряше на името си. Предполагам, че те са и достатъчно интелигентни, за да си отговорят и сами на въпроса от заглавието.

Можем смело да кажем че ликът на чинчила е едно от последните неща които човек би искал да види във финалните редове на дългоочакван пост. И тъй като добре осъзнавам това: