Christmas Hate

Бъдни вечер.

Днес е деня, в който никой не излиза. Днес е вечерта, в която blogspot, wordpress, twitter, facebook се препълват с човешки излияния, писма до дядо Коледа и не на последно място прозренията на интелигенти от средната класа, заклеймяващи празника с аргумента, че той съществува, за да може да движи камиончетата на кока кола.

Спрете!

Знаем, че живота ви смърди, дядо Коледа не съществува, а празника по една или друга причина се празнува от 2000 години насам... Знаем също, че оплакванията не помагат, а натоварват околните. Вие не искате да слушате брътвежи, нали? Първата стъпка да ги спрете е да престанете да тровите интернет с творчеството си.

Помнете...

Вие не сте оригинални. Бездарните ви напъни да изпъкнете на посредствения фон около вас в крайна сметка завършват в Искъра. Освен ако не сте професор от Princeton, свиквайте да живеете с мисълта, че всеки път когато си помислите нещо, има голяма вероятност някой друг да си го е помислял преди вас... (същото разбира се важи с пълна сила за тази мисъл). Моля, не допринасяйте за хаоса около нас като публикувате мизерните си прозрения.

Знайте.

Никой не се интересува от вашето съществуване. Да тъжно е, но е факт. Точка.

Мислете.

Внимателно обмисляйте всеки свой ход. Когато обстоятелствата ви възпрепядстват да го направите, импровизирайте. Само в краен случай. Всеки ваш провал се отразява негативно на околните. Мислете за мислите си като за тиха пръдня, разнасяща се в стая. Другите се чудят откъде им е дошло. Вие се чувствате виновни.

Хапнете.

Тази вечер хапнете добре. И си пожелайте нещо. Спазвайте горните съвети, току виж пожеланията за щастлива, плодородна, доходоносна нова година се сбъднат. Дано дано, ама надали.

Блогът продължава с неоригинални, добре-обмислени късмети за баница:

"Хапни си парченце, две, но знай че ще ти се присере."

"Някой хапва баница. А някой кара колело. А някой кара коооолееелооо."

"Предупреждение: Ако все още не си счупил зъба си, да знаеш че в това парче има камък. Да нарочно. Мама."

"Някой хапва баница. А някой празнува Ханука."

"Изпих ракията. Повърнах в тестото. Да си припомня да го изхвърля утре. Сега ще дремна. Чичо."

"Някой хапва баница. Сигорни Уивър."

"Здраве. Берекет. Е такива неща."

"Биографията на Тодор Живков for dummies. Бляяяя."

"Печалба от бързи пари. Печалбата ще бъде за БТВ."

"За да прочетеш късмета си прати sms на кратък номер 1888."

"Ще имаш don't like бутон във facebook. Йеааах. Баба."

In Retrospect

Ноември е. Дърветата прогресивно оплешивяват. Идват кратките дни и дългите нощи, през които ни обземат мрачни мисли. Идва решителният момент, в който е време да потънем в смирено самосъжаление. Време е за равносметка.

Някъде прочетох че живота на един средно статистически блог е около пет години. Моят е на изкуствено дишане от една и не се оплаква. Хей, всъщност блогът неусетно е навършил година. Толкова неусетно, че дори авторът му го пропусна.

Ами какво ни остава освен да изпеем щастливо птиче дей жигада так так. И момеент преди да се нахвърлите на аперетивите, нека тортата влезе сега. Та да да дъъъъм



Е какво пък. И без това не съм подготвил свинските котлети, този рожден ден беше изненада дори за мен, можем да транжираме нея. Ако някой обича алангле, моля да заповяда.

А през това време за забавление на останалите които могат да почакат и поради творческа криза на автора, нека видим някои от хубавите ни мигове заедно от изминалата година.



Срещнахме се с министъра на културата и присъствахме на пиеса на известният баснописец Жан дьо Ла Кретен. Попушихме мълчаливо заедно с полицаите. Пресметнахме вероятността поне една отчаяна съпруга да е в мензис - колко беше числото по-дяволите звучи като ценна информация. Уважаваният репортер, Мартин Карбовски се рови къде ли не, за да отразява всички най-нови и хитови новини специално за нас. Играхме книги игри, готвихме и беседвахме за големия адронен колайдър. Определено сме правили наистина стойоностни неща и няма за какво да съжаляваме! А за финал ето и отбрани цитати:

"- В началото беше ascii порното."

"Ако главата на професорът беше бейзболна топка, Инка щеше да направи хоумрън."

"Когато тъмната страна побеждава силата, това не винаги означава, че Оби Уан се е насрал."

"Религията е тъпкала физиката, а сега ние ще натъпчем катедралата с пластичен експлозив."

"Вълчо излиза от тоалетната запъхтян и се забърсва със Зайо, който повръща."

"На кой е притрябвало да се свързва с МИР, когато под радиостанцията има ДЖЕЛИБООООООН."

Да почетем и починалите в многобройните ни преживявания:

Писателя Джавахарлал и жена му... Димитричка. в Curiosity

Пржевалски. в 2 pain or not 2 pain

Блогописеца. в Imagination

Блогописеца. Отново. този път в Interview with the Вежди: The Вежди Chronicles

Българската инжeнерна мисъл. в Eiffel Tower

Срамът на блогописеца. в Last digit of Pi

Този пост не беше cool. Той просто беше стилен.