четвъртък, 21 януари 2010 г.

University of Pernik

- Днес, колеги, е първият учебен ден за нашата институция - каза Михаил Константинов, декан на новооткрития Пернишки Университет, обръщайки се към шепата млади, перспективни перничани и техните родители, които се бяха насъбрали пред сградата.
- Вие имате честта да сте първият ни випуск и заедно ще носим отговорната задача да изправим на крака тази млада институция и да поставим основите на една добра традиция. Надяваме се, че скоро, ще можем да приобщим студенти и от други градове, за да се превърне нашият университет действително в национална институция. За съжаление студенти от следните градове няма да се допускат да кандидатстват при нас поради опасения от конфликти с любезните ни домакини, гражданите на град Перник: Пловдив, Варна, Русе, Силистра, Бургас, Карнобат, Стара Загора, Козлодуй, Толбухин, Велико Търново, Добрич, Плевен, Кюстендил, Враца и разбира се не на последно място Червен Бряг, както и редица още други големи и малки градове и села, които в момента не мога да видя на картата на България понеже съм без очила. За щастие студентите от София са добре дошли стига жилищният им квартал да не е някой от следните: Люлин, Младост, Овча Купел, Мусагеница, Орладновци, Банишора, Надежда, Обеля. Макар да сме леко лимитирани от подобни пренебрежими ограничения, това няма да ни помрачи инициативата...

Отегчителният му монолог продължи още две минути преди декана да бъде заглушен от набичената от паркираните наоколо голфове чалга. Това беше с около минута и половина повече от очакваното и ако младежите се бяха забавили още малко, декана щеше да изпадне в неловка ситуация - щеше да увисне в края на недовършената си реч. Професорите от университета, все изявени личности, някои от които дори бивши народни представители и евродепутати се бяха подготвили добре за ситуацията и Румяна Желева, назначена като професор по международни отношения в Университета в Перник, тутакси излезе оскъдно облечена, качи се на капака на голфа на един от младежите и почна да върти гюбек. Студентите ахнаха от гледката на бъдещия си преподавател, а собственика на колата дори се качи безрасъдно върху капака си за да пляска на Желева.

В този момент Бойко Борисов, преряза лентата без никой да види, защото му се сереше още откакто декана спомена "Силистра" или някой друг крайдунавски град. Може и "Русе" да беше. Няма значение самата идея за Дунава накара премиера да пререже лентата клекнал. В този момент декана помоли за внимание крещейки по мегафона, два три пъти преди да има реакция от бъдещите студенти. Музиката спря, но Желева продължи да се кърши, а бъдещият студент по литература Наско Чорабето, собстеника на голфа чиито капак беше надупчен от токчетата на Желева, събра кураж и плесна бившата евродепутатка по задника.

- Имам огромното удоволствие да Ви представя, герба на университета ни който усърдно бе пазен в тайна до момента - каза Константинов и застана пред покритата картина.

Напрежението сред студентите беше неописуемо. Декана помоли за аплодисменти, но единствения подобен на пляскане звук издаде задника на Желева който беше малтретиран от дясната ръка на Чорабето, но тя като че ли не възразяваше. И така:


цъкни завесата, за да разкриеш логото на университета

Студентите бяха във възторг. Аплодисменти и подсвирквания последваха. Няколко младежа извадиха личните си оръжия и стреляха. След като суматохата премина, декана продължи:

- Само искам да поясня, аз като математик човек говоря с факти и цифри. Всички знаем за националната забележителност, която се намира в Перник - това е Айфеловата кула. Именно за това настоях тя да присъства в герба на университета. Но не исках да се натрапва. Чертичките, които са сложени за украса са чудесно дизайнерско решение и така Айфеловата кула остава някак си по-назад от цялостната концепция на логото. Преди да закрия церемонията по откриването искам да поздравя първенецът от кандидат-студентите Георги Вълкодавов, чието желание да учи при нас, дори матурите не успяха да спрат и той е приет с максимален бал 10/30. Давам му думата за кратко, а от мен на добър час на първия випуск на Пернишкио Университет.

Георги смутен излезе на сцената. Беше брутално освиркан и заплют по пътя на славата си, от своите бъдещи състуденти. Няколко смъртни заплахи по-късно той седеше пред микрофона, на сцената безмълвно. Някой го замери с камък. Не успя да го уцели, а камъка се приземи върху главата на г-н Борисов който тъкмо излизаше с усмивка от сградата на университета.

- Е, балъци, мамичката ви деба свинска аз на вас - обърна се към публиката си Вълкодавов. В този момент той беше изблъскан от премиера.

- Е, балъци, мамичката ви деба свинска аз на вас - каза на студентите Борисов и изрита картината с герба на университета.
- Университет ви вдигнах тука уж да вдигнем нивото и да спрете да бъдете нарицателно. И к`во стана? Между другото, ползвах санитарния ви възел. Чудесни условия имате. Не искам никакви изецпки повече, чувате ли ме к`кво ви говоря? Между другото, домакинката е уволнена - бабо Гицке, нямаш работа повече в този университет - вчера пет пъти ти казах да сложиш тоалетна хартия!

Борисов се наведе, откъсна платното с логото от картината, която ритна преди малко и се запъти с насрана походка обратно към тоалетната.

- La Fin -

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Christmas Hate

Бъдни вечер.

Днес е деня, в който никой не излиза. Днес е вечерта, в която blogspot, wordpress, twitter, facebook се препълват с човешки излияния, писма до дядо Коледа и не на последно място прозренията на интелигенти от средната класа, заклеймяващи празника с аргумента, че той съществува, за да може да движи камиончетата на кока кола.

Спрете!

Знаем, че живота ви смърди, дядо Коледа не съществува, а празника по една или друга причина се празнува от 2000 години насам... Знаем също, че оплакванията не помагат, а натоварват околните. Вие не искате да слушате брътвежи, нали? Първата стъпка да ги спрете е да престанете да тровите интернет с творчеството си.

Помнете...

Вие не сте оригинални. Бездарните ви напъни да изпъкнете на посредствения фон около вас в крайна сметка завършват в Искъра. Освен ако не сте професор от Princeton, свиквайте да живеете с мисълта, че всеки път когато си помислите нещо, има голяма вероятност някой друг да си го е помислял преди вас... (същото разбира се важи с пълна сила за тази мисъл). Моля, не допринасяйте за хаоса около нас като публикувате мизерните си прозрения.

Знайте.

Никой не се интересува от вашето съществуване. Да тъжно е, но е факт. Точка.

Мислете.

Внимателно обмисляйте всеки свой ход. Когато обстоятелствата ви възпрепядстват да го направите, импровизирайте. Само в краен случай. Всеки ваш провал се отразява негативно на околните. Мислете за мислите си като за тиха пръдня, разнасяща се в стая. Другите се чудят откъде им е дошло. Вие се чувствате виновни.

Хапнете.

Тази вечер хапнете добре. И си пожелайте нещо. Спазвайте горните съвети, току виж пожеланията за щастлива, плодородна, доходоносна нова година се сбъднат. Дано дано, ама надали.

Блогът продължава с неоригинални, добре-обмислени късмети за баница:

"Хапни си парченце, две, но знай че ще ти се присере."

"Някой хапва баница. А някой кара колело. А някой кара коооолееелооо."

"Предупреждение: Ако все още не си счупил зъба си, да знаеш че в това парче има камък. Да нарочно. Мама."

"Някой хапва баница. А някой празнува Ханука."

"Изпих ракията. Повърнах в тестото. Да си припомня да го изхвърля утре. Сега ще дремна. Чичо."

"Някой хапва баница. Сигорни Уивър."

"Здраве. Берекет. Е такива неща."

"Биографията на Тодор Живков for dummies. Бляяяя."

"Печалба от бързи пари. Печалбата ще бъде за БТВ."

"За да прочетеш късмета си прати sms на кратък номер 1888."

"Ще имаш don't like бутон във facebook. Йеааах. Баба."